Тестикуларната торзия е спешно състояние, което засяга приблизително 1 на 4000 лица под 25-годишна възраст. Резултат е от извиването на тестиса около семенната връв, в чийто състав влизат семепровода, тестикуларната артерия и други кръвоносни и лимфни съдове и нервни сплетения. Като следствие от извиването на семенната връв се нарушава кръвооросяването на тестисите, като в зависимост от броя на намотките, то може да бъде напълно прекъснато. Без спешна намеса до няколко часа това може да доведе до тъканна некроза, която налага тестектомия.


Състоянието е характерно за ранна възраст – най-често се среща между 12- и 18-годишна възраст (65% от случаите). В повечето случаи (90%) се касае за анатомична особеност, която позволява на тестисите да се ротират свободно в скротума като са прикрепени само към семенната връв, но не и към скротума. Такава особеност често се оприличава на език на звънец, поради сходството със свободното „люлеене“ на тестисите в скротума като езиче на камбанка. Тестикуларната торзия може да има генетична предиспозиция – при наличие на фамилна анамнеза и съответната симптоматика, без да се отлага може да се пристъпи към оперативно лечение.


В повечето случаи се засяга само единият тестис – изключително редки са случаите на тестикуларна торзия с двата тестиса.



В някои случаи тестикуларната торзия може да се тригерира от определено събитие – травма в областта на скротума или след тежки физически усилия. Може обаче да възникне и спонтанно – напр. по време на сън придружено със събуждане с внезапна болка. Студът и бързия растеж на тестисите по време на пубертета също могат да бъдат тригери. Тестикуларната торзия може да се наблюдава също при бебета и новородени – орхиектомията в този период може да повлияе тестостероновата продукция и фертилитета в бъдеще.


Симптомите придружаващи състоянието включват:

  • Внезапна, остра болка в един от двата тестиса;
  • Оток на скротума;
  • Палпаторна ригидност;
  • Гадене, повръщане, кръв в семенната течност


Основно значение в поставянето на диагнозата има провеждането на ултразвуково изследване, което показва нарушен кръвоток. Поради сходството с клиничната картина при орхит, епидидимит и други възпалителни заболявания, може да се наложи провеждане на уринен биохимичен анализ.


Болката може да отшуми внезапно – това обаче в повечето случаи е временно и се наблюдава рекурентност (т.нар. интермитентна торзия). Дори болката да се появява пристъпно, тестикуларната торзия изисква спешна оперативна намеса. Оперативната орхиопексия, при която семенната връв се „развива“ и с малки шевофе се фиксират тестисите към скротума, е необходимо да се извърши максимално бързо, за да се възстанови кръвната циркулация и да се избегне тъканна некроза.

 

След шестчасово забавяне силно нараства вероятността от наложителна тестектомия, а при 12-часово забавяне, тази вероятност нараства над 75%. Дори да не настъпят некротични изменения, голяма е вероятността от развитие на инфертилитет при забавяне. Възможно е да се проведе и т.нар. мануална деторзия, при която лекарят чрез натиск върху скротума освобождава торзията. Това обаче, както и внезапното отшумяване на симптоматиката въпреки всичко налага оперативна намеса, поради високият риск от рекурентност.


Усложненията от отложено оперативно лечение на тестикуларната торзия са свързани с развитието на некротични изменения, които налагат отстраняване на увредения тестис. Това може да намали фертилните възможности на мъжа, както и продукцията на тестостерон. В някои случаи се наблюдава компенсаторно уголемяване на останалия тестис.


В заключение, тестикуларната торзия е спешно състояние, което ако бъде третирано през първите шест часа рядко налага орхиектомия. Внезапното отшумяване на симптоматиката или мануалната деторзия, не изключват необходимостта от оперативно фиксиране, поради рекурентност, която в повечето случаи е въпрос на време.

 

Източници: Healthline; Mayo Clinic