Мъжките полови органи включват семенниците и мъдницата (скротума), семепроводите, семенното мехурче, простатната жлеза, булбоуретралните жлези и мъжкия полов член.

 

Семенник (testis)


Семенникът е чифтен орган с двойна функция – жлеза с вътрешна секреция, синтезираща и секретираща полови хормони и цитогерменативен орган с сперматогенна функция.

 

Морфологично семенникът представлява овално удължено тяло, леко странично сплеснато, с дължина около 4 cm и дебелина 2-3 cm. Левият семенник е по-голям от десния. Семенникът е обвит от плътна белезникава обвивка (tunica albuginea), от която се вдават в дълбочина съединително-тъканни преградки (septula testis), разграничаващи семенниковите делчета (lobuli testis) – 200-300 на брой, където са разположени извитите семенни каналчета (tubuli seminiferi contorti) (по 1-3 във всяко делче).

 

Извитите каналчета са с дължина 30-70 cm и дебелина около 0,2 mm. Те се обединяват в прави каналчета (tubuli seminiferi recti), които от своя страна се свързват помежду си и формират семенниковата мрежа (rete testis). Тази мрежа представлява сложен лабиринт, от която излизат 12-18 семеизнасящи каналчета (ductili efferentes). Те се насочват към главата на надсеменника, нагъват се и формират lobuli epididymidis. Обединяването на тези каналчета формира общия канал на надсеменника.

 

Семенниците са разположени в специална кожна гънка – мъдна торбичка (scrotum). Нейното положението (по-близо–по-далеч от тялото) се регулира рефлекторно, тъй като нормалната сперматогенеза изисква по-ниска температура от телесната.

 

В горния край на тестиса се намира малък израстък, наречен апендикс (appendix testis), съдържащ тънки каналчета (рудиментарен остатък).

 

Надсеменникът (epididymis) се намира на горния край на семенника и минава по задния му ръб. Той се състои от глава (caput), тяло (corpus) и опашка (cauda).

 

Семенниковият паренхим се състои от извитите и правите каналчета и семенниковата мрежа. Сперматозоидите се образуват само в извитите каналчета, докато правите каналчета и семенниковата мрежа изпълняват ролята на спермоотводящи пътища.

 

Обемът на семенната течност от тестисите е незначителен (около 0,2-0,4 ml). Крайният обем спермена течност (около 5-6 ml) е съвкупност от секретите на допълнителните жлези на половия апарат.

 

Извитите каналчета на тестиса - как се образуват сперматозоидите?

Извитите каналчета са тръбести образувания, изградени от многослоен епител, разположен върху базална мембрана и обвити отвън от тънък съединителнотъканен слой.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Епителният слой съдържа два вида клетки: сперматогенни и опорни. Сперматогенните клетки са 4-8 слоя (реда) и в зависимост от развитието на организма се намират в различни стадии на сперматогенеза. Непосредствено до базалната мембрана са разположени първичните зародишни клетки – сперматогониите, които са подредени отвън-навътре в следния ред: сперматоцити от I ред, сперматоцити от II ред (пресперматиди), сперматиди и непосредствено до лумена на извитото каналче – сперматозоиди.

 

Сперматогенните каналчета подържат постоянен резерв от сперматогонии чрез непрекъснато им делене. Сперматоцитите от първи ред притежават диплоиден набор хромозоми (2n), които след редукционно делене дават началото на 2 сперматоцита от втори ред, които вече са с хаплоиден набор (n). Всяка от тези клетки се дели, като се образуват общо 4 сперматида, които съзряват и се трансформират в сперматозоиди.

 

Сертолиевите или подпорните клетки имат подпорна и трофична функция по отношение на сперматогенните клетки. Предполага се участието им в инкреторната функция на семенниците.

 

Инкреторните функции на семенниците се осъществяват от интерстициалните клетки или т. нар. клетки на Лайдиг (Leydig). Това са големи клетки, събрани в малки групи на места, където са съсредоточени кръвните капиляри. Тези клетки синтезират и секретират тестостерон под въздействието на гонадотропните хормони на хипофизата.