Простатните флуиди влизат в състава на семенната течност и съставляват около една трета от нея. Простатният секрет е млечнобял на цвят и съдържа различни ензими, хормони и др. – простатен специфичен антиген (PSA), кисела фосфатаза, спермин, лимонена киселина, които подобряват функционалността на сперматозоидите в женските полови пътища. Поради своята локация и функция, инфламаторните и хиперпластични изменения в жлезата причиняват микционни, сексуални и репродуктивни смущения.


Простатитът е възпаление на простатата, което е по-характерно за млада и средна възраст и  може да бъде остро или хронично. Острото възпаление възниква внезапно и продължава няколко дни или седмици. Хроничният простатит обаче се подава обикновено по-трудно на лечение, характеризира се с рекурентни епизоди и продължава повече от три месеца. Хроничният простатит може да се развие като усложнение на острия при бактериална резистентност или недостатъчно дълъг цикъл на лечение. Той може да бъде бактериален и небактериален (хроничен тазов болков синдром). Разграничава се също и асимптоматичен инфламаторен простатит, който се открива случайно и не изисква специфично лечение. Според някои източници, някои бактерии при бактериалния хроничен простатит могат да създадат биофилм върху лигавицата, което обяснява трудното пълно излекуване. Най-честите причинители на бактериален простатит са E.coli (най-често), Pseudomonas и други грам-отрицателни бактерии; рядко грам-положителни. Някои атипични бактерии и вирусите затрудняват диагнозата. Хроничният небактериален простатит е с неизяснена етиология – счита се, че участват неврогенни фактори, както и невопатия, поради травми и оперативни интервенции.


Симптоматиката при простатита може да варира и включва:



Болка в супрапубичната зона, кръста, перинеума, понякога в тестисите;


Болка и/или парене при уриниране, което може да бъде затруднено (промени в струята);


Чести позиви за уриниране;


Болка при еякулация;


Общи симптоми при инфекции – фебрилитет, отпадналост и т.н.


Особено рискови фактори за развитието на простатит са уретралната катетаризация, особено когато е продължителна и неговата лоша хигиена; непротектираният анален секс (в дебелочревната мукоза и фецеса се съдържа E.coli и други грам-отрицателни бактерии, които намират добри условия в мъжкия пикочо-полов тракт) и др.


Възможните усложнения, които могат да настъпят при простатит са бактериемия (когато етиологичният причинител е бактерия), абсцес, епидидимит, инфертилитет и др.


Диагнозата се поставя чрез комбинирани методи – при ректално дигитално туширане може да се наблюдава уголемяване. Ползва се също ехография, рядко компютърна томография. Лабораторно, задължително е микробиологичното изследване на стерилна урина, като е важно пациентът правилно да разбере и спази инструкциите при даването на пробата, както и биохимичен уринен анализ, в който може да се наблюдава  наличие на левкоцити, еритроцити.


При лечението на бактериалния простатит се ползват антибиотици с добро проникване в простатата (най-често хинолони – Ciprofloxacin, Levofloxacin), нестероидни противовъзпалителни средства, а при персистиращи микционни смущения и алфа-блокери (Alfuzosin, Tamsulosin – Omnic Tocas). При хроничният бактериален простатит е добре да се проведе по-дълъг курс на лечение и след кратък интервал от време да се проведе ново микробиологично изследване, което да установи дали е постигната ерадикация.


При хроничния тазов болков синдром се наблюдава познатата клинична картина, но няма изолиран бактериален причинител. В една част от случаите се касае всъщност за атипичен такъв, който трудно се изолира. В лечението на небактериалния простатит могат да се включат анксиолитици и антидепресанти.


Важно е навременното лечение и пълна ерадикация при бактериалния простатит, поради рисковете от развитие на усложнения и инфертилитет. В клинични условия е важно поддържането на добра хигиена при катетаризация.