Трансаналното простатно масажиране при ректално дигитално туширане е метод, чрез който се постига дренаж на простатните флуиди от дукталните жлези. От медицинска гледна точка, значението на тази процедура е двустранно. От една страна, се постига дрениране на простатния сок, което намалява отока на простатата при простатит. Намаляването отока на простатата има значение и за услесняване уринния пасаж, когато простатитът е причина за уретро-везикална обструкция. Вероятно намалява в известна степен и възпалението, заради дренажа на възпалителния флуид. Особено нужен е простатният масаж при наличие на гнойни колекции в простатата. От друга страна, отделеният флуид може да бъде изследван микробиологично за бактериални причинители на възпалението. При хронични простатити, простатният масаж може да бъде извършван до 2-3 пъти седмично за подобряване дренажа и отока.


Според много анекдотични данни, простатният масаж води до т.нар. простатен оргазъм при мъжете, а според други също недоказани и научно напълно необосновани данни, се наблюдава подобрение в еректилната дисфункция . В реалността, данните по въпроса са силно ограничени и не са доказани подобни явления, нито дали е възможно всеки мъж да ги изпита. Едно е сигурно – подобрява се дренажа на задържания простатен флуид и се подобрява долно-уринарната симптоматика при бенигнена простатна хиперплазия. Чувството, което може да се изпита по време на масажирането на простатата е подобно на позив за уриниране и изтичане на млекоподобна субстанция, която по същество е простатен сок, лишен от сперматозоиди.


Простатният масаж обаче крие и някой рискове – особено за немедицинските лица, които го практикуват с немедицинска цел. 



От една страна, могат да се наблюдават локални простатни микротравми и хеморагии, а от там и бактериемия, дори сепсис.


Неправилното му и нестерилно практикуване може да доведе и до ректални микротравми - перианални фисури, руптура на вътрешни и външни хемороиди, травматични и инфекциозни проктити, които могат да се проявят с болка, болка при дефекация, диарични изхождания и др.

 

Като цяло неправилното практикуване от немедицински лица е опасно за пациени предимно с анални и перианални патологии – фистули, хемороиди, фисури и др. Тънката анална лигавица и липсата на естествена анална лубрикация са причина за иритация на съществуващи хемороиди, фисури, както и възникването на нови фисури, дори рядко фистули.

 

Като лош късмет можем да споменем, освен това и фистулизацията и фекалното перитонеално дразнене. В съчетание с нехигиеничното му практикуване, простатният масаж може да доведе и до формиране на перианални абсцеси, които изискват хирургична намеса. Безброй и всекидневни са пък случаите на най-причудливи чужди тела, попаднали „случайно“ в ректума при опити за такава стимулация.

 

Особено опасно е ползването на слюнка с цел лубрициране – висока е вероятността за трансмисия на хламидия, гонорея, сифилис, хепатит B също (никога не бива да забравяме, че хепатит B освен традиционните полов и кръвен път, се предава и по битов със слюнката и потта, където вирусът може да се намира във всиоки концентрации).


Честото безразборно практикуване на простатен масаж с немедицинска цел крие риск и от фекална инконтиненция и недостатъчност на аналния сфинктер. Според проучване от 2016 г., публикувано в списанието American Journal of Gastroenterology, мъже и жени, които са практикували анален секс имат по-висока честота на фекална инконтиненция, а тя е леко по-висока сред мъжете. В проучването участват общо 4170 възрастни, като били разделени в две групи – практикували и непрактикували анален секс. При жените дялът бил 37,3%, а при мъжете 4,5%. Аналният секс и простатната стимулация са две различни неща, естествено, но честото практикуване на ректалната простатна стимулация крие същия риск от фекална инконтиненция.


В заключение, ако не сте медицинско лице и нямате простатит или бенигнена простатна хиперплазия, за Ваша лична безопасност – не си масажирайте простатата или както казват американците „Do not try this at home”- не опитвайте това у дома.