Простата – секретът ѝ е част от спермата

Простата или наричана още простатна жлеза има отношение към образуването на секрет, който влиза в състава на спермата. Тя се разполага неосредствено под пикочния мехур и обхваща началната част на пикочния канал. Простатната жлеза има формата на кестен и е с тегло 20-25 г.

Нагоре основата на простатата контактува с дъното на пикочния мехур. Задната повърхност на жлезата е обърната към канала на правото черво, от което се отделя чрез съединително-тъканна пластинка. Това е и мястото, откъдето може да се осъществи палпация през ануса – преценява се структурата, размерите и наличието на промени в жлезата.

През простатната жлеза преминава пикочният канал, който я разделя на две части – по-голяма задна и по-малка предна. Преминават и двете еякулаторни каналчета, по които се изхвърля спермата. Те се отварят встрани от простатното мехче или наричано още „мъжка матчица“ – остатък от ембрионални структури по време на развитието на плода.

Самата простатна жлеза е покрита с капсула, на която се различават два листа – повърхностен, който е представен от колагенови влакна и дълбок – богат на гладко-мускулни и еластични влакна. От капсулата в жлезата навлизат съединителнотъканни повлекла, които изпълняват ролята на прегради.

Под капсулата се разполага жлезна структура – паренхим, в нея се съдържат множество секреторни единици. Секретиращите клетки отделят различни субстанции – протеини, ензими, лимонена киселина, както и серин-протеаза известна и като простатен-специфичен антиген (PSA).

Секретът, който се отделя от простатата придава специфична миризма на семенната течност (спермата). На вид този секрет представлява водниста млекоподобна течност с кисела реакция (което се дължи на наличието на лимонена киселина). При еякулация мускулните влакна се съкращават и изтикват съдържащия се секрет към пикочния канал, където той се присъединява към семенната течност преди нейното изхвърляне навън.

При деца простатната жлеза съдържа предимно мускулна тъкан. След настъпване на пубертета тя постепенно нараства и в нея се развива по-голямо количество жлезна тъкан. В старческа възраст настъпва нейното обратно развитие.