Ерекция нормално възниква при физически или психологичен стимул. Това предизвиква релаксация на определени съдове и мускули, вазодилатация и кръвонапълване на пещеристите и гъбестото тяло. След прекъсване на стимулацията кръвта се „освобождава” от тялото на пениса. Нарушения в ерекцията възникват при нарушаване функцията на някоя от съставните части на тази система – гладки мускули, нерви, съдове или кръвта, което води до нарушение в кръвоснабдяването.
Приапизмът е пролонгирана, болезнена ерекция, продължаваща с часове без наличието на сексуален стимул. Въпреки че е сравнително рядко състояние, тя е често срещана при определени групи пациенти – напр. при пациенти със сърповидноклетъчна анемия се наблюдава рекурентен приапизъм, дължащ се на обструкцията на малки съдове от деформиралите еритроцити. Проявява се с нежелана, нестимулирана и болезнена ерекция, продължаваща повече от четири часа, като с времето прогресира. Приапизмът е състояние, което изисква бързо третиране, за да се избегне некротизирането на тъкани.
Приапизмът се разделя в две групи – исхемичен (ниско-поточен) и неисхемичен (високо-поточен). Исхемичният приапизъм се дължи на обструкция, при която кръвта не може да напусне пещеристите и гъбестото тяло. Характеризира се с ерекция, продължаваща повече от четири часа и болезненост. Тялото на пениса е ригидно, но glans penis е мека. Често се среща при мъже със сърповидноклетъчна анемия. Приапизмът се свързва и с други хематологични заболявания – левкемия, таласемия, мултиплен миелом и др. Исхемичният приапизъм може да има сериозни последствия, тъй като блокираното оросяване намалява тъканната оксигенация и това може да доведе до тъканна некроза.
Неисхемичният приапизъм се дължи на дисрегулация в кръвоснабдяването на пениса. Характеризира се с ерекция продължаваща повече от четири часа без наличието на сексуални стимули. Пенисът обаче е неболезнен и не напълно ригиден. Често неисхемичният приапизъм се дължи на травми в областта на таза, пениса или перинеума.
Приапизъм може да възникне и като страничен ефект при употребата на някои лекарствени средства – някои антидепресанти, алфа-блокери, невролептици, хидроксизин, варфарин и хепарин, тестостерон и гонадотропин-освобождаващ хормон и др. Употребата на алкохол и наркотици (кокаин, амфетамини, марихуана) също може да бъде причина за исхемичен приапизъм. Други причини могат да бъдат ухапвания от насекоми, неврологични травми и заболявания, рак на пениса и др.
Диагнозата се поставя анамнестично и физикално. Ползва се Доплерова ехография, за да се установи вида на приапизма. Може също да се приложи кръвно-газов анализ, като се прави пункция на пениса – пониженото съдържание на кислород е индикация за исхемичен приапизъм. Кръвна натривка може да покаже подлежащи хематологични заболявания. Поради повишения риск от нисък къмплайънс – пациентите рядко признават употребата на наркотични вещества, може да се ползва уринен тест за наркотици.
Третирането става в зависимост от вида на приапизма, затова е особено важно да се установи какъв тип е първо – при исхемичен приапизъм могат да се ползват алфа-блокери (Alfusosin, Tamsulosin, Prasosin, Doxasosin), които водят до вазодилатация и възстановяване на циркулацията. С предпочитане са Alfusosin и Tamsulosin, поради високата си селективност и по-малко НЛР. При неисхемичния приапизъм поставянето на ледени компреси силно облекчава състоянието, поради вазоконстрикция, както и притискане в областта на перинеума, което ограничава оросяването.
Рядко е наложително да се прилагат медикаменти или друго лечение, тъй като неисхемичният приапизъм не крие риск от некроза. Могат да се ползват още периферни вазоконстриктори от групата на алфа-1 адреномиметиците (етилефрин, фенилефрин, ефедрин, псевдоефедрин), които могат да се приложат перорално, но за по-бърз ефект се прилагат интракавернозно (инжектират се в пениса). Необходимо е обаче да се установи подлежащата причина за състоянието – хематологични изследвания, хормонални и др. При наличие на големи травми се налага хирургична вазолигация. На първо място обаче, за да се избегне некротизация на тъканта се прилага пункция, при която се дренира кръвта в пениса. Това обаче налага временно облекчение докато се установи подлежащата причина и се приложат медикаменти.
Повечето хора се възстановяват напълно след навременно лечение и прогнозата е много добра. Отлагането на лечение обаче крие рискове от трайни увреждания.
