Преканцерозите на пениса представляват кожни лезии, проявяваща се с папуло-тумoровидни пролиферации по кожата и лигавиците. Премалигнените лезии на пениса могат да бъдат трудни за разграничаване от други доброкачествени дерматози и са с несигурна естествена прогноза. Най-честата причина за появата им е вирусната инфекция на гениталиите, причинена от човешки папилома вирус (HPV).

 

Смята се, че 10-30% от хората са носители на този вирус, но при повечето случаи инфекцията е субклинична. Други по-редки предпоставки за развитието на преканцерози включват фимоза, промискуитет и лоша хигиена в интимната област. Тези лезии се наричат предраково състояние, защото реално се наблюдават промени в клетъчния им състав, които обаче все още не са с характеристики на раково заболяване.


 

Малигненаната (злокачествена) трансформация на преканцерозите на пениса се наблюдава в около 30 % от случаите. Премалигнените лезии на пениса могат да бъдат най-общо разделени на такива, свързани с HPV инфекция, и такива, които не са свързани с нея, но са причинени от хронично възпаление.

 

Лезиите, асоциирани с човешки папилома вирус, включват болестта на Bowen, еритроплазията на Queyrat и боневоидната папулоза. При последните варианти се открива носителство на високорисковите щамове HPV типове 16 и 18. Нискорисковите HPV типове 6 и 11 са свързани с други премалигнени лезии, като гигантски заострени кондиломи (condiloma acuminata) или тумори на Buschke-Lowenstein.

 

Лезиите, които не са свързани с човешки папилома вирус, се асоциират предимно с генитален лишей sclerosus et atrophicus и левкоплакия. Генезата им се свързва и с по-редки хронични възпалителни състояния като balanitis хerotica obliterans (ксеротичен облитериращ баланит).

 

Carcinoma in situ на пениса включва групата от преканцерози, които се асоциират с HPV и в 10 до 30 % от случаите прогресират до плоскоклетъчен карцином на пениса. Нейните варианти са еритроплазията на Queyrat, при която се развива единична папула с яркочервен цвят, разположена в областта на препуциума или главичката на пениса. Същата лезия, обаче в областта на кожата на пениса се открива при болестта на Bowen.

 

При боневоидната папулоза се открива активна инфекция на гениталиите с HPV типове 16 и 18. Лезиите са множество папули с червен или виолетов цвят, които са локализирани по тялото на пениса. Острите кондиломи на пениса (condyloma acuminata) са дерматовирози причинени от HPV типове 6 и 11. Често са множествени и обхващат голяма част от пениса, като могат да навлезнат и в дисталната част на уретрата.

 

Лезиите, които не са свързани с човешки папилома вирус най-често протичат като хронични възпалителни заболявания на гениталната система. Balanitis xerotica obliterans е хронична дерматоза, вариант на Lichen sclerosus and atrophicans се намира обичайно в областта на главичката на пениса или препуциума. Представлява бяла атрофична плака и е изключително често срещано състояние при диабетици. Левкоплакията представлява заболяване, проявяващо се с единични или множествени бели плаки по гениталната или орална лигавица.

 

Лечението на пациентите с преканцероза на пениса включва много възможности. На първо място трябва да се проведе вирусологично изследване за типизиране на възможен HPV причинител. Използват се бипсични материали подложени на ДНК анализ в специализирани лаборатории за молекулярна вирусология.

 

Локалната химиотерапия с 5% 5-флуороурацил (5-FU) е най-често използваното лечение от първа линия. Той е най-ефективен при имунокомпетентни пациенти с добре дефинирани единични лезии и има слаба ефикасност при имуносупресирани пациенти или такива с множество лезии. Намира приложение при лечение на пациентите с carcinoma in situ и боневоидна полипоза.

 

Криотерапията използва течен азот или азотен оксид за генериране на цикли на бързо замразяване/бавно размразяване за постигане на температури между -20°C и -50°C. Целта е да се причини увреждане на тъканите чрез образуване на ледени кристали, което води до разрушаване на клетъчните мембрани и клетъчна смърт.

 

Всички премалигнени лезии са подходящи за лечение чрез хирургична ексцизия. Първичната хирургична ексцизия се препоръчва при пациенти, които имат обширни зони на засягане и при тези, за които е малко вероятно или не желаят да се придържат към стриктно консервативно лечение.

 

Хирургичното отстраняване от друга страна предлага дефинитивно решение на проблема, което има отношение към последващите евентуални рецидиви на заболяването.

 

Референции:

1. National library of medicine-Diagnosis and management of premalignant penile lesions;

2.Урология-проф. П. Панчев.