Определението за орален секс е стимулиране на пениса (фелацио), влагалището (кунилингус) или аналното отвърствие (анилингус) с устни и/или език. Много от сексуално-трансмисивните заболявания се предават чрез орален секс. Ползването на кондом драстично намалява риска от заразяване. Въпреки че рискът за заразяване с ХИВ при орален секс е нисък, в сравнение с другите видове секс, по-честото и непротектирано практикуване повишава риска от заразяване.

 

Според едно проучване повече от 85% от сексуално-активните хора на възраст между 18-44 години са практикували орален секс поне веднъж с партньор от противоположния пол. Според друго проучване, проведено между 2007-2010 г., 33% от тийнейджърите на възраст между 15-17 години също са практикували орален секс с противоположния пол.


 

При здрави партньори практикуването на непротектиран орален секс крие риск от различни инфекции – в устната кухина, ректума, влагалището, пениса живеят голям брой коменсални бактерии, които в естествената си локализация причиняват инфекции. Попаднали обаче на нетипично място те могат да причинят сериозни инфекции. Например E.coli, населяваща дебелото черво, в устната кухина, може да причини сериозни ентероколити; коменсални бактерии от устната кухина могат да причинят колпити, баланит и др.)

 

Възможностите за инфекция при заразен партньор са няколко – развитие на инфекция в устната кухина и фаринкса при партньор с генитална или ано-ректална инфекция; развитие на генитална инфекция при орално инфектиран партньор; развитие на ано-ректална инфекция при орално-инфектиран партньор. В много от случаи при „преносителя“ на инфекцията тя протича латентно с незабележима симптоматика.

Възможни инфекции, пренасяни чрез орален секс са: хламидия, гонорея, сифилис, ХИВ, херпес, човешки папилома вирус и др.

 

Заразяването с хламидия е двустранно – при партньор с орална хламидиоза се развива генитално-ректална инфекция, в зависимост от вида на оралния секс; при генитално-ректално инфектиран партньор се развива орална хламидиоза, която в повечето случаи протича незабележимо с фарингит, възпаления на оралната лигавица и устни и др. Важно е обаче да се отбележи, че хламидиозата не може да се пренася при целувка. Хламидиозата, както и останалите сексуално-трансмисивни заболявания повишават риска от инфекция с ХИВ.

 

Гениталната хламидиоза се проявява с болка, парене при уриниране, необичайна кървава секреция от пениса или влагалището, болка и оток в скротума и др. Ано-ректалната форма се проявява с проктит. Нелекуваната хламидиоза може да има сериозни усложнения – ектопична бременност, спонтанен аборт, инфламация на по-горните отдели на пикочо-половата система, перихепатит, реактивен артрит, конюктивит и др.

 

Заразяването с останалите инфекции става по аналогичните начини. При гениталната гонорея се наблюдава уретрит, парене, болка, гнойна секреция, фебрилитет и др. При ано-ректалната форма се проявява с проктит с болка и парене при изхождане, диарийни изхождания, кървава или гнойна секреция и др. Оралната гонорея може да се прояви само с фарингит, който нелекуван може да се усложни до сепсис. Лечението на оралната гонорея е по-трудно и продължително.

 

Сифилисът се развива в четири стадия и е известен с трудното си разпознаване, поради успешно имитиране на други състояния. При първичния сифилис се наблюдава кожна раничка или язва, неболезнена и несърбяща в областта на входната врата, а също и регионална лимфаденопатия. Тя продължава до няколко седмици. След няколко месеца се развива втори стадий, проявяващ се с кожни обриви. Третият стадий се проявява с появата на т.нар. гуми и засягане на ЦНС и сърдечносъдовата система. В този стадии уврежданията са необратими. Той се развива между 10-30 години след заразяването.

 

Човешкият папилома вирус е силно разпространен и причинява т.нар. папиломи и кондиломи. Някои от щамовете обаче са карциногенни и водят до рак на шийката на матката при жени или рак на пениса и ануса при мъже. През последните години в някои страни се въведоха ваксини и за момчета.

 

При орален секс е възможно заразяването и с херпес симплекс тип 1 и 2, който при имунокомпроментирани пациенти може да бъде животозастрашаващ (херпесен енцефалит/менингит).

 

При оралния секс е възможна трансмисията и на редица други инфекции като напр. хепатит А и паразитози (при анилингус). Грешно е да се смята, че оралният секс е по-безопасен от вагиналния и аналния. Всички полово предавани инфекции могат да се предадат и при орален секс, като инфектирането може да е двупосочно. Като превантивни мерки се препоръчва избягване на промискуитетно поведение, ползване на кондом, измиване на устната кухина преди и след извършването на орален секс. При наличието на дентално-орални състояния (кариес, пулпит, гингивит, фарингит и др.) не трябва да се практикува орален секс.

 

Изключително опасни са сексуално-трансмисивните инфекции за бременни и могат да бъдат предадени на плода, а също и да бъдат причина за спонтатен аборт, ектопична бременност и други усложнения. При сексуално активни хора се препоръчва периодично изследване за полово предавани инфекции. Всички полово предавани заболявания могат да доведат до стерилитет