Ракът на простатата е най-честото неопластично състояние при мъже. Рискът от развитието му се повишава с напредване на възрастта. Други рискови фактори за генетичната предиспозиция и рекурентните хронични пикочо-полови инфекции. Симптоматиката често дълго време остава незабелязана и имитира тази на бенигнената простатна хиперплазия. Тя включва микционни смущения - нарушен турбулентен и „накъсан“ уринарен поток, чести позиви за уриниране, еректилна дисфункция, болка и др.

 

С термина микробиота се означава съвкупността от всички микроорганизми, които физиологично населяват телесните повърхности и кухини – кожата, гастро-интестиналния тракт, пикочо-половия тракт и др. Доскоро ни беше ясно, че при определени условия тези бактерии могат да причинят различни заболявания. През последните години обаче все повече научихме колко всъщност важно значение има постоянството на микробиотата за организма. Установи се връзката на редица заболявания (предимно в гастроентерологията) с нарушения в микрофлората на организма. Така например стана ясно, че нарушения в интестиналната микробиота се асоциират с повишен риск от развитие на коло-ректален карцином. Очаква се занапред откритията в областта на микробиотата да доведат до съвсем нови революционни схващания в медицината за патогенезата на някои заболявания.


 

Ново проучване, публикувано в списанието Frontiers in Microbiology от 19 юли 2019г. изследва дали има разлика между простатната микробиота при пациенти с рак на простатата и здрави пациенти. Общо в проучването участвали 59 пациенти, от които 32 с рак на простатата и 27 здрави пациенти.

 

До такова разделение се стигнало, след като били предвидени за изследване на простатен секрет 59 пациенти с повишени нива на простатен специфичен антиген. След взимане на биопсия се установило, че 32 от тях са с рак на простатата.

 

Микробиом анализът бил осъществен чрез секвестиране на гена за 16S рибозомалната РНК. Резултатите показали, че в сравнение със здравите пациенти, в простатния секрет на пациентите с рак на простатата, микроорганизмовото разнообразие е по-бедно, което води до заключението, че нарушенията в нормалната флора на простатния секрет може би са свързани с повишен риск от рак на простатата или по-агресивно прогресиране на заболяването.

 

При взаимодействието между макроорганизма и микробиотата се синтезират различни молекули, които може би играят важна роля в патогенезата на рака на простатата. Измененията в броя на представителите на родовете Lactococcus и Streptococcus е възможно да водят до промени в средата, които да стимулират туморния растеж.

 

Към момента златен стандарт да диагностициране на рак на простата е повишеният PSA (Prostate Specific Antigene). Методът обаче е далеч от целите на съвременната медицина за пунктуалност, тъй като повишението му се наблюдава при редица други състояния, свързани с хронични инфламаторни процеси. Затова при пациенти с повишен PSA се налага вземане на материал за биопсия.

 

Изследователите предполагат, че е възможно в бъдеще промените в микробиотата да се използват също като диагностичен метод.  

 

При анализ на резултатите от изследването възникват много въпроси – възможно ли е регулирането на микробиома в простатния секрет да предотврати рака на простатата? Може ли да бъде това  диагностичен метод? Необходими са още много проучвания в областта, но предвид установеното до момента значение на микробиотата, резултатите са още една стъпка напред в медицината към разкриването патогенезата на злокачествените заболявания и тяхното лечение.