Нов кръвен тест, който детектира клетъчни елементи от туморни клетки може сигнификантно да подобри точността при поставянето на диагнозата рак на простатата, като бъде избегната биопсия.


Комбинирането на новия кръвен тест с простатния специфичен антиген (PSAprostate specific antigene) може да даде 90% точност в поставянето на диагнозата рак на простатата, според изследване публикувано в списанието Journal of Urology. Според д-р Йонг Джи Лу, професор по молекулярна онкология от Института по ракови изследвания „Бартс“ към университета „Куйн Мери“ в Лондон, новият метод е с висока диагностична точност и към момента е най-пунктуалният туморен маркер за рак на простатата.


Простатния специфичен антиген е протеин, който се синтезира в простатата. Неговите плазмени нива значително се повишават при рак на простатата. Тези концентрации обаче се повишават и при инфламаторни изменения в простатата, както и при неканцерозно уголемяване на простатата, честа мастурбация и др. Затова неговата диагностична стойност е непълна и високите му нива не са еднозначни. Въпреки това до момента той се считаше за златен стандарт в поставянето на диагнозата рак на простатата. При наличие на повишени плазмени концентрации и съмнения за малигнен процес, е наложително вземането на простатна биопсия, който е болезнена процедура и създава дискомфорт за пациента.  Новият метод може да изключи необходимостта от вземане на биопсия.



Проф. Лу смята, че към момента използваната комбинация от простатен специфичен антиген и вземане на биопсия е метод, който отнема много време и не е рентабилен в съвременната медицина. Освен това често се извършват ненужни биопсии на пациенти с повишени нива на PSA, именно поради неточността на метода. Той смята, че ни е необходим нов метод за по-добра селекция на пациенти за биопсиране.


За своето проучване, той изследва 98 пациенти, на които все още не е взета биопсия и на 155 други, на които вече е поставена диагнозата рак на простатата, но все още не са започнали лечение. Изследователите забелязали, че наличието на циркулиращи туморни клетки в пребиопсичните кръвни проби било предиктивно за агресивен рак на простатата, който после бил установен при биопсията. Оказало се още, че според нивата на циркулиращите туморни клетки, лекарите можели да оценят агресивността на рака на простатата, а когато тестът бил съчетан с изследване на простатния специфичен антиген, била достигната 90% диагностична точност, която по принцип се достига при вземане на биопсия. Следващи изследвания, използващи резултатите от други центрове се очаква също да потвърдят тези данни. Oчаква се след верификационните резултати, изследването да бъде достъпно до 3-5 години след това.


Проф. Йонг Джи Лу смята, че новият метод е ефикасен, неинвазивен и потенциално точен. Той счита, че оценката на циркулиращите туморни клетки в периферна кръв ще подобри точността при поставянето на диагнозата.


Ракът на простатата е най-често срещаният неоплазмен малигнен процес при мъже и засяга средно 1 на 9 мъже. Той се развива най-често при мъже над 65-годишна възраст и е рядък при мъже под 40-годишна възраст. Не е ясно защо, но се счита, че ракът на простатата е с по-висока честота и агресивност при мъже от негроидната раса. Симптомите на рака на простатата наподобяват тези при бенигнена простатна хиперплазия, затова е препоръчителен профилактичен скрининг при възрастни мъже. Симптомите включват микционни смущения – затруднено уриниране, често уриниране, намалено налягане на струята при уриниране, еректилна дисфункция, болка, парене, кръв в семенната течност, уринна инконтиненция и др.


Ракът на простатата, за разлика от повечето други неоплазмени процеси, в много от случаите има бавна прогресия и някои мъже може никога да не се нуждаят от лечение или поне не в етапа на поставяне на диагнозата. Прогнозата на заболяването, ако ракът не е агресивен и заболяването е в ранен стадий, е сравнително добра – 5-годишната преживяемост при мъже с рак на простатата е около и над 90%, което означава, че средно с 90% вероятност, мъжете, които имат диагнозата ще живеят през следващите 5 години, в сравнение с тези, които са здрави.