Възпалението на Купферовите жлези (булбо-уретралните жлези) се нарича куперит. Той може да бъде едностранен или двустранен и е често усложнение на уретралните инфекции. Възможно е да бъде объркан клинично с простатит поради сходство и локализация на симптомите.
Куперитът обикновено се появява 2-3 седмици след преболедуван остър уретрит. Може да възникне и след провеждане на трансуретрални диагностични и лечебни процедури, при които жлезите се инфектират по ретрограден път.
Каналите на жлезата са много малки по калибър и бързо се запушват. Така инфекцията се задържа и разпространява локално, вътре в жлезата. Най-честата етиологична причина за куперита са същите микроорганизми, които причиняват урогениталните инфекции- E.coli, N. gonorrhea, Chlamydia trachomatis, Pseudomonas aeruginosa.
Клинично има две форми на протичане на заболяването - остър и хроничен куперит. Острият куперит се развива бързо и започва с фебрилитет до 40 ºС. Болните съобщават за силна болка и тежест в перинеума, общо неразположение, честа и болезнена дефекация. Уринирането е също болезнено, затруднено и бавно, а понякога може да се стигне до пълна ретенция (задържане) на урина, поради невъзможност за уриниране. В тези случаи лесно може да се направи погрешна преценка, че се касае за стриктура на уретрата.
Бързото запушване на дуктусите на жлезата води до абсцедиране. Жлезата се подува, става плътна и се запълва с гной, развива се и оток на околните тъкани. В последствие настъпва фистулизация на абсцесната кухина към перинеалната кожа, уретрата или в най-тежките случаи инфекцията може да протече със картината на генерализирана инфекция- сепсис. При развитие на абсцес в Купферовите жлези пациентите се оплакват от болка при ходене, стоене, сядане.
Хроничният куперит се развива след остър куперит, но обикновено е свързан с дефект в каначето на жлезата, познато като сирингоцеле. Последното буквално означава кистозно разширен канал на купферовата жлеза. Симптомите варират от безсимптомно протичане до пълна ретенция на урина при запушване на каналчето и подуване на кистозното образование в лумена на уретрата. Стаза на секрецията на жлезата, причинена от образувани калцификати, се открива при по-възрастни пациенти.
Диагнозата се поставя посредством физикален преглед, лабораторни и инструментални изследвания. При остър куперит се установява висока чувствителност, силна болезненост върху мястото на засегнатата жлеза (по-често лявата). Поради това, че жлезата се изпразва спонтанно, тя може и да не се палпира.
Инструментално ехографията се използва като метод за ултразвукова диференциация между остър и хроничен куперит на базата на някои ехографски параметри- ехогенност, степен на васкуларизация на паренхима, индекс на резистентност.
През острия период на заболяването лабораторно се наблюдава левкоцитоза, а в урината - левкоцитурия. Може да се изолира и причинителя посредством посявка. Сирингоцелето на Купферовата жлеза може да се визуализира под формата на каналче, успоредно на уретрата и трябва да се отдиференцира от фистула, екстравазация на контрастен материал или дублиране на уретрата.
Лечението се определя от тежестта на симтомите, изолирания причинител и клиничната картина. Препоръчва се постелен режим в съчетание с приложение на широкоспектърни антибиотици. Прилага се и физиотерапия с топли процедури в областта на перинеума. При пълна ретенция на урина се извършва супрапубичен дренаж на мехура. При формиране на абсцес се прилага директна аспирация, като най-ефективна лечебна процедура.
При лечението на хроничната форма на куперит най-често се извършва трансуретрално отваряне на сирингоцелето към лумена на уретрата (марсупиализация). Но в определени случаи се налага инцизия и резекция на жлезата и евентуално сирингоцеле перинеално.
Референции:
Спешна урология - проф. д-р Ч. Славов, д.м.н.
