Менопаузата при жени се характеризира с минимализиране секрецията на естрогени изчерпване на яйчниковия резерв и настъпва най-често около петата декада от живота. При мъжете също настъпват някои аналогични хормонални изменения с възрастта (андропауза), свързани основно с понижаване секрецията на тестостерон и отслабване чувствителността на таргетните тъкани към него, но те не са съпоставими по интензитет с тези при жените. След 30-годишна възраст плазмените нива на тестостерон при мъжете започват да се понижават и спадат средно с около 1% годишно.

 

Счита се обаче, че само по себе си това понижение едва ли е причина за проява на климактерични симптоми у мъже, тъй като в такъв случаи щеше да засяга всички мъже, а всъщност броят на засегнатите е много малък.


 

Промените при мъжете настъпват много по-плавно и без ясно изразена симптоматика също около и след петото десетилетие от живота. Немалък брой мъже дори в напреднала възраст продуцират нормални количества сперматозоиди и тестостерон. И все пак, за някои от промените, които считаме за физиологични с възрастта при мъже са отговорни пониженията в серумните концентрации на тестостерона, естрадиола, дихидроепиандростерона и неговия сулфат, соматостатин и инсулино-подобния растежен фактор.


Симптомите на андропаузата могат да включват: 

  • Умора и загуба на мускулна маса и тонус;
  • Повишение на BMI и относителния дял на телесните мазнини;
  • Хипогонадизъм;
  • Еректилна дисфункция и инфертилитет;
  • Остеопороза;
  • Гинекомастия;
  • Инсомния;
  • Когнитивни смущения;
  • Депресивни състояния и раздразнителност;
  • Горещи вълни;
  • И др.
  •  

Мъжкият климактериум е диагноза, която често остава пропускана, поради ограниченията в поставянето на диагнозата и липсата на установени конкретни диагностични критерии. Често единственият симптом може да бъде еректилната дисфункция и понижено либидо, които в голям процент от случаите може да бъде рационално обяснена с нарастване на социално-битовия стрес, употреба на алкохол и тютюнопушене, диабет и др. До диагнозата се стига обикновено при идиопатична тестикуларна недостатъчност след 50-годишна възраст с понижение на плазмените концентрации на тестостерона под 11 nmol/l.


Силно оспорвана е тестостерон-заместителната терапия в такива случаи – от една страна, прилагането на тестостерон в такива случаи увеличава риска от сърдечносъдови инциденти и развитие на карцином на простатата, предвид факта, че немалък брой пациенти в напреднала възраст имат субклинична изява. От друга страна, според едно проучване включващо 60 мъже с предполагаем климактериум, след хормон-заместителна терапия само 10 от тях имат благоприятно клинично повлияване в различна степен, което трудно може да бъде оценено, поради симптоматичния характер на подобрението. 84% от цялата група не дали никакъв или минимален резултат от терапията в следващите няколко седмици. 


В наши дни все още липсват достатъчно проучвания, които да покажат ефектите от тестостерон заместителна терапия у мъже с климактерична изява. Някои промени във всекидневния живот благоприятстват добре симптоматиката – придържане към балансирана диета, умерени физически натоварвания, намаляване нивата на всекидневния стрес и достатъчно сън. В комплексното лечение могат също да се ползват антидепресанти, бензодиазепини и др.


В заключение, андропаузата е вълнувала медицинското съсловие най-вече през 30-те и 50-те години на миналия век, но според съвременните ни схващания това не е особено полезна диагноза. Състоянието се диагностицира трудно и обикновено не изисква специфично лечение – може да се приложи тестостерон заместителна терапия, чиито ефекти обаче са спорни.