Простатитът е възпаление на простатната жлеза. Това заболяване е най-често срещано при млади мъже на възраст 20-40 години. Една от формите му е хроничният небактериален простатит. Това е най честата форма при мъже в репродуктивна възраст. Характеризира се с това, че в простатния секрет не се изолира бактериален причинител. При една част от пациентите се установяват елементите на възпалението като повишени левкоцити в еякулата (спермата) и простатния секрет. Това дава основание да се определи като инфламаторен тазов болеви синдром. Когато липсват елементите на възпалителния процес се определят като неинфламаторен тазов болеви синдром.
1. Каква е клиничната картина?
Най-характерният симптом при този вид простатит е болката или дискомфортът в тазовото дъно (между ануса и тестисите) с давност около 3 месеца. Симптомите периодично се обострят и след това отслабват.
При хроничния небактериален простатит се наблюдава болка в двата тестиса едновременно. Специфичен симптом е и болката след еякулация, която разграничава простатита от доброкачествената простатна хиперплазия. Много рядко може да има симптоми като често уриниране с парене и болки, както и затруднено уриниране.
Сексуалната функция е съхранена, но при някои пациенти може да се наблюдава психогенна еректилна дисфункция (психологическа полова слабост, без да има увреда в организма).
2. Как се диагностицира?
Диагнозата на заболяването се поставя след обстоен лекарски преглед, включващ опипване на простатната жлеза, чрез ректално туширане, ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур, простатна жлеза и семенни мехурчета, функционално изследване на пикочния мехур или урофлоуметрия, електромиография на мускулите на тазовото дъно и лабораторни изследвания. Наличието или липсата на инфекция в пикочните пътища се установява с микроскопско и бактериологично изследване на урина. При болни по-възрастни от 45 години се изследва и простат-специфичен антиген (PSA) с цел ранна диагностика на простатния рак. При хроничния небактериален простатит, той трябва да бъде негативен. При микроскопското изследване на секрети и урина се установява наличието или липсата на увеличено количество (повече от десетократно) левкоцити. Бактериологичното изследване ще покаже вида на инфекциозния причинител и чувствителността му към различни антибиотици. Негатитвните микробиологични проби поставят диагнозата небактериален хроничен простатит.
NEWS_MORE_BOX
3. С какво може да се обърка хроничният небактериален простатит?
Заболяванията, които имат сходни симптоми са: простатити, така и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза.
4. Какво е лечението?
Лечението на хроничния небактериален простатит поради липса на ясно изразени причини е симптоматично.
В първите 2 до 4 седмици може да се проведе антибиотично лечение, въпреки липсата на бактериален причинител. Прилагат се препарати с висока степен на проникване в простатната. В половината от случаите настъпва подобрение.
Ако симтомите на хроничния небактериален простатит продължат и след антибиотичната терапия, се прилагат алфа-1-адреноблокери . Подобрение на симптоматиката се наблюдава при 50 % от случаите.
Най-широко приложение при симптоматичното лечение на хроничния небактериален простатит имат нестероидните противовъзпалителни средства. Те обаче имат редица странични ефекти, например върху стомашната лигавица.
При пациенти с разстройство в психиката, поради невъзможност да се повлияе болевия синдром може да се приложат антидепресанти. При лечението на хроничния небактериален простатит приложение намират и някои физикални методи като електростимулация и електрофореза.
