Хроничният бактериален простатит е възпаление на простатната жлеза с давност поне 3 месеца. Това заболяване е най-често срещано при млади мъже на възраст 20-40 години. То е е едно от най-честите заболявания на половата система у мъжа. Представен е в 5-15% от случаите.
1. От какво се причинява хроничният бактериален простатит?
Най-чест причинител на хроничния бактериален простатит са грам отрицателни бактерии от групата Enterobacteriaceae (Esherichia colli, Klebsiella spp., Enterobacter spp., Proteus spp.) В около 65-80% от случаите при изследванията се изолира Esherichia colli. Наред с тях се срещат и други причинители: Chlamidia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium. Съществуват и т.н. специфични инфекции на простатната жлеза, причинени от Neisseria gonorrhoeae и Mycobacterium tuberculosis.
2. Кои са факторите, които благоприятстват заболяването?
Предразполагащи фактори за възникване на инфекцията са:
- инфекция на пикочните пътища;
- рефлукс на урина от пикочния канал в каналчетата на простатната жлеза;
- чужди тела и вмешателства в пикочните пътища;
- фимоза;
- остър епидидимит;
- аномалии и нарушения във функцията на долните пикочни пътища;
- практикуване на анален секс.
Важно е да се знае, че бактериалният простатит, причинен от инфекция, не е заразно заболяване и не е опасно за околните.
Рисков фактор за възникване на заболяването са и нарушения в локалните защитни механизми на простатната жлеза, нарушения в имунната система в това число и автоимунни нарушения.
3. Кои са пътищата на разпространение на инфекцията?
Пътищата на разпространение на инфекцията в простатната жлеза включват:
- пикочен канал и каналчетата, които го свързват простатната жлеза;
- лимфните съдове, които са във връзка със стената на правото черво;
- кръвен път от други източници на инфекция в организма.
NEWS_MORE_BOX
4. Как се диагностицира?
Диагнозата на заболяването се поставя след обстоен лекарски преглед, включващ опипване на простатната жлеза, чрез ректално туширане, ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур, простатна жлеза и семенни мехурчета, функционално изследване на пикочния мехур или урофлоуметрия, електромиография на мускулите на тазовото дъно и лабораторни изследвания.
Наличието или липсата на инфекция в пикочните пътища се установява с микроскопско и бактериологично изследване на урина. При болни по-възрастни от 45 години се изследва и простат-специфичен антиген (PSA) с цел ранна диагностика на простатния рак. При хроничния бактериален простатит, той трябва да бъде негативен. При микроскопското изследване на секрети и урина се установява наличието или липсата на увеличено количество (повече от десетократно) левкоцити. Бактериологичното изследване ще покаже вида на инфекциозния причинител и чувствителността му към различни антибиотици.
5. Каква е клиничната картина?
Най-характерният симптом при този вид простатит е болката или дискомфортът в тазовото дъно (между ануса и тестисите) с давност около 3 месеца. Симптомите периодично се обострят и след това отслабват.
Специфичен симптом е и болката след еякулация, което разграничава простатита от доброкачествената простатна хиперплазия. Много рядко може да има симптоми като често уриниране с парене и болки, както и затруднено уриниране.
Сексуалната функция е съхранена, но при някои мъже може да се наблюдава психогенна еректилна дисфункция (психологическа полова слабост, без да има увреда в организма). Секрецията от уретрата или отделянето на секрет от простатната жлеза (простаторея) особено след дефекация е по-рядък симптом.
Продължителността на оплакванията и физическият дискомфорт водят до психически разстройства, характеризиращи се с потиснатост, неспокоен сън, повишена раздразнителност.
6. С какво може да се обърка хроничният небактериален простатит?
Заболяванията, които имат сходни симптоми са: простатити, включително и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза.
7. Какво е лечението?
При наличието на инфекциозен причинител задължително е прилагането на продължително антибиотично лечение. Съвременното становище по отношение на антибактериалната терапия на хроничния простатит е, че най-добри резултати могат да се очакват от използване на препарати от групата на флуорохинолоните, тетрациклини, макролиди и триметоприм/сулфаметоксазол.
В последно време приложение намира и използването на алфа1- адреноблокери, които повлияват болковия симптом и подобряват уринирането. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по-малко от 3 месеца.
Комбинирането на антибиотичното лечение с физикални методи на лечение, диета, промяна в стила на живот, фитотерапия и подходящи хранителни добавки повишава лечебните резултати.
