Хламидията е често срещана, полово предавана инфекция, причинена от бактерията Chlamydia trachomatis. Инфекцията остава безсимптомна при до 90% от жените и 70% от мъжете, а липсата на лечение може да доведе до сериозни компликации – ето защо е необходим периодичен скрининг при полово активни млади хора за сексуално трансмисивни заболявания.


В световен мащаб хламидията заема второ място по честота сред полово предаваните заболявания след човешкия папилома вирус, с над 127 милиона случаи годишно, което е около 5% от всички жени в света и 3% от мъжете.

 


Заразяването с хламидия става чрез вагинален, орален или анален непротектиран сексуален акт. Макар и по-рядко може да се наблюдава и офталмологична инфекция при генитално-орален контакт с окото.

 

Новородените могат също да се заразят при раждането от майката. Трансмисията може да стане и при липса на реален сексуален акт или проникване, при взаимно докосване на генитално-аналната област. Заболяването не се предава при целувка или използване на общи чаши, прибори и т.н. освен ако човек не ги ползва с друго от основното им предназначение. Статистически, рискови фактори за придобиване на инфекцията са промискуитетът и наличието на други сексуално-трансмисивни коинфекции.


Голяма част от инфектираните нямат симптоматика – затова и заболяването е популярно като „тихата инфекция“, а ако има такава тя се проявява една до три седмици след трансмисията. При мъже симптоматиката идва от някое от двете възможни усложнения – уретрит или епидидимит. При уретрита се наблюдава уретрална секреция с жълтеникав или зеленикав нюанс, болка, парене. При епидидимита има болка в скротума, оток, болка ниско в корема и др.


При жени симптоматиката също се проявява рядко, но когато има такава тя е подобна като при мъже – наличие на жълтеникава или зеленикава секреция, болка, парене при уриниране и секс, цервицит, кървене между нормалния период на две менструации, болка ниско в корема и др. При някои жени инфекцията може да се разпространи до фалопиевите тръби и да причини т.нар. тазово възпалително заболяване (pelvis inflammatory disease), което е сериозно състояние и при забавяне на адекватно антибиотично лечение може да се стигне до нужда от оперативна намеса.


Освен традиционната генитална форма на заболяването, може да се наблюдава и ректална при анален секс с ректална болка, отделяне на секрет, кървене, болка при дефекация, парене и др. Друга форма на заболяването е бактериалния хламидиен конюктивит, който е по-рядко срещан, както и оралната форма, проявяваща се с хроничен фарингит.


При новородени бактерията може да причини сериозни конюктивити или пневмонии.

 

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване от уретрален, вагинален, цервикален, ректален или конюктивален секрет.


Лечението на инфекцията е антибиотично, традиционно с азитромицин или доксициклин в продължение на седем дни или с еднократна депо-инжекционна форма. С цел предотвратяване разпространяване инфекцията, е забранено практикуването на всякакъв вид секс и докосвания на гениталии с други хора за периода на лечението, а при поставянето на еднократна депо-инжекция за следващите седем дни. Важно е да бъдат информирани всички предишни сексуални партньори за риска от наличие на инфекция и при тях. На Запад в някои страни здравните заведения дори предлагат анонимно свръзване и информиране на предишни сексуални партньори.


Изключително важно е навременното установяване и лечение на инфекцията – възможните усложнения включват сепсис и смърт, инфертилитет, риск от спонтанен аборт при бременни и конюктивит и пневмонии при новородени, които могат да причинят трайна слепота или смърт.


Важно поведение с цел предотвратяване заразяване е избягването на промискуитетно поведение, ползване на кондоми при орален, вагинален и анален секс, в никакъв случаи да не се споделят секс играчки и др.