Хипоспадията е една от най-често срещаните малформативни уропатии, съставляваща 28 % от тях. Честотата ѝ достига 1 на 300 новородени момчета и е изключителна рядкост при момичета. Хипоспадията представлява такова състояние, при което меатусът (отвора) на уретрата не се намира на обичайното си място на върха на пениса. Тя може да бъде вродена или придобита.

 

Вродената хипоспадия е по-често срещана, като при нея се наблюдава ембрионален дефект в резултат, на което външният отвор на уретрата не се отваря на върха на пениса, а малко по-вентрално и проксимално. Типовете хипоспадия се определят според мястото на отвора и биват:


  • Субкоронален - отвора на уретрата се намира някъде близо до главата на пениса,
  • Средно-корпорален - отворът се открива някъде по протежението на пениса от вентралната му страна (долната) и
  • Пеноскротален тип - когато отворът на уретрата се локализира на мястото на свързване на пениса със скротума.

 

Придобитата хипоспадия се причинява при извършване на циркумцизии от необучени и непрофесионалисти при различни религиозни общности (ятрогенна хипаспадия).

 

В литературата се посочват различни фактори, които предразполагат към развитието на вродена хипоспадия. Най-значимите от тях са генетични, ендокринни, наследствени, вътреутробни фактори. Предполага се, че малформацията се среща по-често при деца родени с ниско тегло, при употребата на хормонални препарати-посочва се ролята на прогестероновите препарати използвани по време на бременността при ин витро процедури. Определяща е и възрастта на родителите - много млади или много възрастни.

 

Патогенетично е налице хиполазия на тъканите формиращи предната уретра и вентралната страна на половия член. Диагнозата се поставя веднага след раждането, като се извършва щателен физикален преглед на половата система на момчетата. В повечето случаи този дефект се съчетава с различна степен на изкривяване на пениса, както и отсъствие на единия или и двата тестиса в скроталната кухина. Комбинацията от хипоспадия и крипторхизъм не е рядкост и достига до 9% от случаите.

 

Лечението на хипоспадиите е изцяло хирургично, като съществуват много и разнообразни техники. Целта на хирургичната намеса е както коригиране на анатомичния дефект на уретрата и члена, колкото може до нормалното, така и възстановяване на функциите на уриниране, ерекция и в последствие и еякулация.

 

При леките форми на хипоспадия, когато няма девиация (изместване) на пениса операцията е само козметична. При по-тежките случаи може да се наложи провеждане и на двуетапна операция. При нея на първи етап се извършва изправяне на кривината на пениса посредством освобождаването му от хордите. На втори етап се оформя нова уретра.

 

Степента на усложнения е в пряка зависимост от тежестта на хипоспадията, използвания метод и опита на оператора. Най-честите усложнения, които се наблюдават са уретралните фистули - при 1/3 от случаите. Те могат да се появят в различен следоперативен период - от няколко месеца до няколко години след интервенцията. Възможно е да настъпи стеноза на меатуса (отвора на уретрата), което се проявява със събиране на урина зад стенозата по време на уриниране, очертава се едно балониране. Лечението на това усложнение е дилатация меатуса мануално или посредством катетър.

 

Еписпадията представлява по-рядка малформация на уретрата, при която външния ѝ меатус (отвор) е разположен по дорзалната (горната) част на пениса проксимално от главичката на пениса. Обикновено се съчетава с други аномалии на пикочо-половата система, като екстрофия на пикочния мехур. Клинично се различават два вида еписпадия: комплетна, при която обичайно се засяга сфинктера на пикочния мехур и пациентите имат инконтиненция на урина и инкомплетна форма.

 

Диагнозата се поставя с раждането, като се описва локализацията на еписпадията, оценява се наличието или липсата на дорзално изкривяване на пениса и инконтиненция на урина. Лечението на това състояние е оперативно, като най-подходящото време за това е до първата годинка на децата. Операцията се състои в премахване на изкривяването на пениса посредством отстраняване на евентуално налични хорди и изграждане на неоуретра.

Най-честите усложнения на оперативното лечение са уринната инконтиненция и антеградната еякулация в резултат на недостатъчност в механизма на затваряне на мехурната шийка.

 

Референции:

Урология - проф. П.Панчев

Centers for disease control and prevention- Facts about hypospadias