Карциномът на простатата е второто най-често срещано онкологично заболяване сред мъжете и една от основните причини за фаталитет в резултат на тумор.
Ацинарният аденокарцином на простатата представлява 90-95% от диагностицираните новообразувания на този орган. Останалите приблизително 10% са случаи на дуктален или невроендокринен карцином.
Световната здравна организация е предостваила списък с класификацията на всички разкрити до момента тумори на простатата, който включва и подвидовете на ацинарен аденокарцином.
Най-често ацинарният аденокарцином на простатата е открит чрез скрининг.
Той може да бъде асимптоматичен или с нехарактерна клинична изява, която включва оплаквания от долната половина на уринарния дракт, хематурия, хематоспермия, наличието на еректилна дисфункция, както и задържане на урина.
В по-авансирал стадий заболяването може да предизвика кахексия, болки в различни костни структури на тялото, лимфедем на долните крайници или дълбока венозна тромбоза, аденопатия, невропатия, както и силно разтегнат пикочен мехур, в резултат на запушване на неговия изход.
Тъй като този вид симптоматика не е характерна, простатният карцином не може да бъде разграничен от бенингена формация чрез обикновен физикален преглед.
Разкриването на нетипична находка при извършване на образно изследване често е повод за притеснение сред пациентите. Въпреки това то не е достатъчно за поставяне на конктретна диагноза. Необходимо е да се проведат последващи анализи.
За поставянето на точна диагноза трябва да бъдат извършени редица лабораторни изследвания, които да отхвърлят наличието на други заболявания и/или да потвърдят съответните подозрения за тумор.
Повишените нива на простатно специфичен антиген (PSA) са свързани с по-висок риск от карцином на простатата. Въпреки това ниските нива на същия не гарантират отсъствието на туморно образувание.
Нетипичните находки при дигитален ректален преглед (DRE), също биха могли да бъдат от полза при поставяне на съответната диагноза.
Обикновено повечето пациенти, диагностицирани с карцином на простатата, имат нормални резултати от дигитален ректален преглед, но нивата на простатно-специфичния антиген са нетипични.
Финалната диагноза на заболяването се поставя въз основа на направена биопсия. Това е най-точният начин за определяне на съответния вид новообразувание. Биопсията подпомага разграничаването на доброкачествени от злокачествени находки на простата.
Ранната диагностика на заболяването е от голямо значение за неговото лечение и получаването на оптимални резултати.
Референции:
https://emedicine.medscape.com/article/1967731-overview
