При мъжете, които често пушат канабис, има повишен риск от тестикуларен рак, смятат американски изследователи. Констатацията касае употребяващите често тревата, като срокът влияе върху степента на риска, се пише в седмичното издание на Американската медицинска асоциация - Journal of the American Medical Association.
При мъжете, които употребяват канабис редовно от дълго, вероятността да бъдат диагностицирани от коварното заболяване е 36%.
Рискови фактори за развитието включват наличие на задържан тестис или фамилна анамнеза за наличието му. Рискът остава дори и крипторхизмът да е разрешен оперативно. Трябва да се има предвид все пак че при повечето мъже с поставена диагноза не са имали този проблем.
Рисков фактор са и генетичните синдроми на тестикуларното засягане като синдрома на Клайнфелдър.
Типични симптоми при тестикуларния рак са наличието на безболезнена подутина или бучка, както и промяна във формата или текстурата на половата жлеза в скротума. Бучката може да бъде с големината на грахово зърно, но може да бъде и по-голяма.
Тревожни признаци, които могат да заведат мъжа до преглед при специалиста, са: увеличаване на големината и/ или твърдостта на тестиса, новопоявила се разлика в големината на тестиса спрямо другия и спрямо размера му преди с или без зачервяване на кожата; тъпа или остра болка, която може да не е постоянна, както и усещането за тежест и дърпане в скроталната торбичка, събиране на вода в нея – хидроцеле. Възможно е да се появи и уголемяване и болка в гърдите.
Тестикуларният рак е рядко срещан, но е най-честият при мъжете на възраст между 15- и 49-годишна възраст. Половината от пациентите диагностицирани с него са под 35-годишни. Във Великобритания наблюдават удвояване на случаите на този рак от 1970 г., като причината за това все още е неясна. Тестикуларният рак е един от най-лечимите видове рак. 99 % от засегнатите оцеляват година и 98% пет години след поставянето на диагнозата според националната здравна служба на Острова.
За отриване на рака на тестиса важно роля играе самонаблюдението, която включва редовен оглед на състоянието на скротума и проверка за наличие на изменения на мъжките полови жлези.