Хипоспадията е абнормално развитие на антериорната уретра и пениса, което се среща при 1 на 250 раждания. Уретралният отвор е ектопично локализиран по вентралната част на пениса, проксимално от glans penis (главичката), като може да стигне чак до скротума или перинеума, а върхът на самия glans също е отворен. В зависимост от тежестта на малформацията се наблюдава вентрално скъсяване на пениса и формиране на кривина с различен градус. Нарушава се и формирането на препуциума – нормално той се формира като хребет около короната циркумферентно, който се свързва с glans penis.

 

Нарушението в свързването на уретралните гънки при хипоспадия нарушава този процес, при което се формира само дорзален препуциум, подобно на качулка. В редки случаи може да се наблюдава интактен препуциум с грануларна цепка (Megameatus intact prepuce variant – MIP variant).


 

Формирането на кривина на пениса, различна по големина, е често срещано и асоциирано състояние с хипоспадията, особено при по-комплицираните случаи, където кривината може да стигне 90 градуса. Причината за формирането на кривина е свързана с несъответсвието в скоростта на растеж и развитие между нормалните дорзални корпорални тела на пениса и атенюираната вентрална уретра и подлежащите асоциирани тъкани. Недоразвитото спонгиозно тяло и фасция дистално от уретралния меатус могат да формират скарификационна тъкан, която допринася за ъгъла на кривината.


Хипоспадията е конгенитална малформация, която възниква при формирането на уретрата през 8-20 гестационна седмица. До осма гестационна седмица развитието на външните полови органи при мъжкия и женския фетус е подобно. След осмата седмица под влиянието на тестостерона и дихидротестостерон започва диференцирането на мъжкия пенис и удължаване на уретрата от базалната част до короната на пениса. Не е ясна етиологията на заболяването, но се предполага, че е свързано с фактори, които компроментират синтезата и използването на андрогените у фетуса – тютюнопушене на майката при бременността, излагане на пестициди на родителите в периода преди оплождането и др.

 

Проучвания показват, че при 66% от децата с лекостепенна хипоспадия и 40% от момчетата с тежка се наблюдават тестикуларни дефекти в биосинтезата на тестостерона. Пет пъти по-висок риск от хипоспадия се наблюдава и у деца, заченати инвитро, в сравнение с контролна група, което вероятно е свързано с използването на прогестерон при инвитро зачеване. Прогестеронът е субстрат на 5-алфа редуктазата и играе ролята на компетитивен инхибитор при конверсията на тестостерон в дихидротестостерон. Естрогените също повишават риска от възникване на хипоспадия – техният прием е изключително несъзнателен и неконтролируем: с храните, напр. мляко от лактиращи бременни крави, пестициди при обработка на растения, ендогенни растителни естрогени и др. По отношение на етническата принадлежност – хипоспадията е по-характерна за бялата раса и още по-често срещана при италианците и евреите.


Важен фактор е и генетичната предиспозиция – осем пъти по-висока честота на хипоспадия се наблюдава при монозиготни близнаци, в сравнение с единични раждания. Тази находка може би се асоциира с по-високите нужди на двата фетуса от хорион гонадотропин, който се продуцира само от една плацента и вероятно не дава адекватно снабдяване в критичните периоди на формиране на уретрата. Наличието на фамилна история също е рисков фактор - честотата на хипоспадия при момчета с бащи със същото състояние е 8%, а при наличие на брат с малформацията, честотата е 14%. Наследяването на малформацията е вероятно полигенно.


Класификацията на хипоспадията става според локализацията на ектопичния уретрален меатус – антериорна хипоспадия (първа степен), която касае главичката на пениса. Тя може да бъде грануларна и коронална. Средната хипоспадия (втора степен) се дели пък на субкоронална, дисталнопенилна, среднопенилна и на проксималния пенис. Постериорната (трета степен) и най-тежка форма е пеноскротална, скротална и перинеална. Антериорната хипоспадия представлява около 50% от всички случаи на хипоспадия; средната е около 20% и постериорната около 30%. Най-често срещаният субвариант е субкороналният, непосредствено под glans penis. 


Съвременното развитие на хирургията и пластиката дават възможност успешно да се коригира хипоспадията, като при по-тежките случаи (втора и трета степен) може да са необходими няколко оперативни процедури. Корекцията трябва да става според съвременните гайдлайни между 6-12 месечна възраст. Съществуват множество оперативни техники на коригиране – основното при всички е освобождаване на хордите и изграждане на неоуретра. Некоригирането на състоянието се асоциира с чести урогенитални инфекции, затруднен или невъзможен полов акт, вторичен инфертилитет и др.