Какво представлява тератомът на тестисите?

Тестикуларният тератом е неоплазма (рак), произлизаща от зародишните клетки на тестиса. Зародишна клетка е всяка клетка, която дава началото на гаметите (половите клетки). Тератомите обикновено са изградени от различни тъкани, произхождащи от трите герминативни слоя.

 


Тестисите са мъжките полови жлези, в които се образуват сперматозоидите (сперматогенезата) и половият хормон тестостерон. Тестисите се разполагат в скротума, но всъщност се развиват на задната повърхност на коремната кухина, преди да мигрират към позицията си в скротума, през ингвиналния канал, по време на 7-ия месец от ембриологичното развитие. Дефектът на тестисите (крипторхизъм) е често срещано състояние при новородени момчета, срещащо се при 30% от недоносените бебета и 5% от доносените бебета. Крипторхизмът е рисков фактор за рак на тестисите.

Каква е честотата на тератома на тестисите?

Ракът на тестисите е рядко срещано състояние, като представлява по-малко от 1% от всички злокачествени заболявания при мъжете, но има по-висока честота при по-младите мъже. Тератомът на тестисите представлява 40% от раковите заболявания на тестисите и е най-често срещан на възраст между 20 и 30 години, но може да се появи на всяка възраст от ранна детска възраст до зряла възраст. Ракът на тестисите се среща по целия свят, но с най-висока честота в развитите страни. Най-ниската честота на заболяването е в африканските и азиатските страни, докато най-високата му честота е в скандинавските страни. Съществуват два вида тератоми на тестисите:

  • Препубертетният тератом се счита за индолентен (доброкачествен) тумор и не е свързан с неоплазия на зародишни клетки in situ (ограничена в първоначалното си местоположение), като тестисът показва нормална сперматогенеза и няма метастатичен потенциал. Този хистотип не е специфичен само за деца и може да се открие и при възрастни пациенти. Тази група включва дермоидни или епидермоидни кисти;
  • Постпубертетният тератом произлиза от зародишни клетки in situ и има метастатичен потенциал (метастазира в 22% до 37% от случаите)

Резултатите при пациенти с локализирано заболяване са добри и те могат да бъдат оперирани. Пациентите с метастази имат по-лоша прогноза, която зависи от няколко клинични и патологични фактора и се лекуват чрез мултимодален подход, включващ екип от различни специалисти. Метастатичните тумори не се повлияват добре от химиотерапията, като целта при тях е да се постигне пълна хирургична резекция.

Какви са рисковите фактори за тестикуларен тератом?

Рискови фактори за тератома на тестисите включват:

  • Крипторхизъм - почти 10% от туморите на тестисите се откриват при пациенти с крипторхизъм (неуспешно спускане на тестисите в скротума);
  • Генетична предразположеност - идентифицирани са специфични гени, които играят роля за появата на тестикуларен тератом;
  • Предишен рак на тестисите;
  • Фамилна анамнеза (случай в семейството) за рак на тестисите;
  • ХИВ инфекция;
  • Аномалии в развитието на тестисите;
  • Излагане на естрогени (женски полови хормони) в утробата;
  • Възможна торзия на тестисите (усукване на семенната връв, което нарушава кръвоснабдяването на тестисите), паротитен орхит, травма на тестисите и професионална експозиция на химикали

Тератомът на тестисите се разпространява по хематогенен (кръвен) и лимфен път. Хематогенното разпространение (метастазиране) в белите дробове, черния дроб, костите и мозъка настъпва сравнително рано в хода на заболяването, така че в момента на откриването на рака много пациенти може да имат вече напреднало заболяване. Тестикуларният тератом има тенденция да се разпространява в лимфните възли до аортата. Безболезненото уголемяване на единия тестис е характерен симптом на заболяването.

 

Референции:
1. Adkins L. Teratomas and Other Germ Cell Tumours. Emedicine
2. Light D. Testicle, Malignant Tumours. Emedicine
3. Hoenig D, Rechtschaffen T. Testicular Tumours: Nonseminomatous. Emedicine
4. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Testicular Teratoma