Както всеки рак, ракът на пикочния мехур се дължи на мутирали клетки, които се размножават и образуват тумор, в този случай в пикочния мехур. По причини, които не са напълно изяснени, ракът на пикочния мехур засяга мъжете от три до четири пъти по-често от жените, като девет от 10 случая на заболяването се случват над 55-годишна възраст. Заболяването е по-често срещано при белите мъже. Точната причина за рака на пикочния мехур невинаги е ясна, но има допринасящи фактори, които доставчиците на здравни услуги могат да посочат.

 

Освен мъжкия пол, бялата раса и по-напредналата възраст, пушенето на цигари остава най-значимият рисков фактор за рак на пикочния мехур. Тъй като много от канцерогените в цигарите се отделят от тялото чрез урината, постоянната експозиция на тези съединения може да удвои риска от рак на пикочния мехур в сравнение с този риск при непушачите. Освен това рискът се увеличава спрямо броя на цигарите, които човек пуши на ден. Други фактори за рак на пикочния мехур при мъжете могат да включват:


  • Продължително излагане на промишлени токсини (въпреки че честотата е намаляла с подобряването на безопасността на работното място);
  • Продължителна употреба на химиотерапия с циклофосфамид;
  • Лъчева терапия за рак на простатата;
  • Хронични инфекции на пикочните пътища;
  • Шистозоматоза, паразитна инфекция, често срещана в тропиците

Някои генетични мутации (особено мутациите на гените FGFR3, RB1, HRAS, TP53 и TSC1) могат допълнително да предразположат към рак на пикочния мехур. Наличието на случаи на рак в семейството на човек също може да играе роля, тъй като редки наследствени генетични заболявания като синдром на Линч (свързан с колоректален рак), синдром на Каудън (свързан с рак на щитовидната жлеза и гърдата) и ретинобластом (рак на окото) могат потенциално да увеличат риска от рак на пикочния мехур.

 

Диагнозата на рак на пикочния мехур често се усложнява от факта, че много от неговите симптоми се припокриват с тези на други, по-чести пикочо-полови заболявания, включително камъни в бъбреците и инфекции на пикочните пътища.

 

За тази цел диагнозата разчита до голяма степен на изключване на всички други причини за оплакванията, преди да бъдат проведени по-инвазивни изследвания. Това може да включва дигитално ректално изследване (задължителен елемент от физикалния преглед на всеки пациент с простатен карцином) и тест за простатно-специфичен антиген (PSA), за да бъдат изключени проблеми с простатата. Образни изследвания като рентгенография и компютърна томография (КТ) могат да бъдат използвани за изключване на камъни в бъбреците, камъни в пикочния мехур и нарушения на пикочните пътища.

 

Докато цитологичен преглед на урината (микроскопската оценка на урината за проверка за ракови клетки) може да предостави доказателство за рак, тестът често е неточен, ако туморът е малък и неинвазивен.

 

Същото важи и за по-новите опции, наречени тестове за туморен антиген на пикочния мехур и ядрен матричен протеин 22 в урината, като и при двата от тях е по-възможно да открият по-големи, по-напреднали тумори. Тези изследвания са по-полезни за проследяване на вече диагностицирано злокачествено заболяване, отколкото установяване на първоначалната диагноза.

 

Референции:
1. American Cancer Society. What is Bladder Cancer?
2. Harvard Medical School. Bladder cancer: Men at risk.
3. American Cancer Society. Bladder Cancer Signs and Symptoms.
4. Lotan Y, Choueiri TK. Patient education: Bladder cancer diagnosis and staging (Beyond the Basics)
5. Verywell Health. Bladder Cancer in Men Symptoms and Diagnosis