Гонореята се причинява от Грам-отрицателният, оксидаза-позитивен, интрацелуларен, аеробен диплокок Neisseria gonorrhoeae. Инфекцията се предава основно по полов път (при вагинален, анален и орален секс), а също и при раждането от майката на бебето. Рядко, но не невъзможно е предаването на инфекцията чрез ползване на общи тоалетни.

 

В глобален мащаб всяка година се диагностицират около 78 милиона нови случаи. Човекът е единственият естествен гостоприемник. Често се наблюдава ко-инфекция с хламидия, както и повишен риск от ХИВ инфекция. Част от инфектираните са само носители на инфекцията и нямат изразена симптоматика, което допринася за разпространението на инфекцията. Според някои статистически данни най-често засегнатата възрастова група са мъже и жени между 20-24 години.


 

Освен гонорея, бактерията причинява още дисеминирана гонококцемия в нетретирани комплицирани случаи, септичен артрит, конюктивит, а при жени може да се стигне и до тазово-възпалителна болест със засягане на горния полов тракт (матка, маточни тръби). При мъже може да се стигне до епидидимит. И при двата пола нелекуваната инфекция може да доведе до стерилитет. Инфекцията, в зависимост от начина на предаване, може да засегне фаринкса, пикочо-половия тракт, конюктивата и ректалната мукоза.

 

Дисеминираните инфекции могат да доведат до редица системни усложнения като менингит и ендокардит.

 

В традиционния случай при генитална гонорея симптоматиката се развива след инкубационен период до две седмици. Симптомите включват гноевидна уретрална секреция, болезненост и парене при уриниране, болка при сексуален акт, фебрилитет, болка в скроталната област при мъже, интерменструално кървене при жени и др. При бременни може да се стигне до спонтанен аборт, ектопична бременност и др.

 

При ректалната форма на гонореята се наблюдава гноевидна или кървава секреция от аналното отвърстие, болка при изхождане, коремни болки, диарични изхождания и др.

 

При засягане на конюктивалната лигавица се развива конюктивит с гноевидна секреция, фоточувствителност, болка, сърбеж и др. При бебета може да се стигне до слепота.

 

При засягане на ставите се развива септичен артрит с едемно-еритематозни изменения, болка при движения и нарушение в динамиката на ставите.

 

При фарингеалната форма може да се наблюдава картината на фарингит, лимфаденопатия, фебрилитет и др.

 

Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни, както и микробиологично след вземане на уретрален, цервикален, вагинален, ректален и конюктивален секрет. Важно да бъдат тествани и лекувани всички общи сексуални партньори. Стандартно се правят културни посевки. По-бърз и еднакво точен метод е ползването на PCR.

 

Лечението е антибиотично – при неусложнени форми на гонорея се препоръчва ползването на Ceftriaxone и Azitromycin или Doxycycline. В сериозен проблем се превърна нарастващата антибиотична резистентност.

 

Превенция на заболяването остава протектираният секс и избягване на рисково промискуитетно поведение. Препоръчително е всички млади полово-активни хора да се тестват профилактично ежегодно. Инфекцията при деца се свързва със сексуално насилие и трябва да бъде докладвана, въпреки че са регистрирани случаи на несексуална трансмисия, поради лоша хигиена.

 

Навременното диагностициране и лечение на гонококовата инфекция има добра прогноза и бързо се поддава на лечение с цефалоспорини. Забавеното лечение обаче увеличава риска от дисеминиране на инфекцията, стерилитет и макар и рядко – смърт.