Фимозата е патологично състояние при мъже, при което препуциумът на пениса не може да бъде ретрактиран, така че да се открие главичката му – glans penis.

 

Физиологична фимоза се наблюдава при новородени.


 

Дефиницията за патологична фимоза е, когато препуциумът не може да бъде изтеглен при предишна възможност за ретракция или след периода на пубертета, като най-често тогава става въпрос за фимоза поради скарификация на препуциума по вътрешната му страна.

 

Съществува и т.нар. парафимоза, която е „заклещването“ на ретрактирания препуциум след коронния сулкус и е състояние, което се наблюдава при необрязани или само частично обрязани мъже.

 

1. Физиологична фимоза

Физиологичната фимоза се среща при 90% от новородените, поради адхезии между епителните слоеве на вътрешната страна на препуциума с glans penis. При интермитентни ретракции и ерекции тези адхезии постепенно се нарушават и така с поетапно с растежа на детето физиологичната фимоза изчезва.

 

Обикновено физиологичната фимоза постепенно се автокоригира до между 2 и 6-годишна възраст. До 10% от момчетата на възраст три годинки имат все още физиологична фимоза, а при 1-5% от тийнейджърите на 16-годишна възраст все още имат фимоза.

 

За улесняване коригирането на физиологичната фимоза е препоръчително родителите да бъдат обучени как внимателно и бавно да правят ретракция на препуциума вкъщи, както и да прилагат топикално кремове. Важно е родителите да знаят, че препуциумът на момчето не бива да бъде ретрактиран принудително при тоалет, поради риска от микроразкъсвания и скарификация. Ретракцията му трябва да става само докъдето това позволява без възникване на съпротивление.

 

Друго явление за, което родителите трябва да знаят, че е нормално при физиологичната бебешка фимоза е „балонирането“ на препуциума при уриниране. При форсирана ретракция или забравяне да се изтегли обратно препуциума след измиване може да възникне парафимоза.

 

2. Патологична фимоза

Лошата хигиена и рекурентните епизоди на баланит и баланопостит водят до скарификация на вътрешния препуциум и патологична фимоза. Принудителната ретракция в такива случаи води до микроразкъсвания, които стимулират още повече скарификацията и влошават фимозата. Възрастните хора също са изложени на по-висок риск от развитие на фимоза, поради загуба на кожна еластичност и по-редки епизоди на ерекция. Патологична фимоза може да се наблюдава и при катетаризирани пациенти, които също забравят да изтеглят обратно препуциума.

 

Фимозата се коригира медикаментозно с топикално прилагане на кортикостероидни кремове два пъти дневно за 4-6 седмици (напр. betamethasone dipropionate 0,1-0,05). Комбинираното приложение на кортикостероид топикално с хиалуронидаза също дава добри резултати. Оперативното коригиране е чрез обрязване


По начало, фимозата не пречи на секса и ерекцията, но може да ги направи болезнени и неприятни. Тя не пречи и на растежа на пениса. Често обаче води до инфекции и възпаления, а нетретирана във времето може да се усложни до некротични и обструктивни изменения.

 

3. Парафимоза

Пациентите, както с физиологична, така и с патологична фимоза, са изложени на по-висок риск от развитие на парафимоза – когато при принудителна ретракция към главичката на пениса препуциумът адхезира зад нивото на коронарния сулкус.

 

Поставянето на пиърсинги по пениса също увеличава възможността за възникване на патологична фимоза, когато поради отока и възпалителния респонс се затруднява и избягва ретракцията на препуциума.

 

Парафимоза може да възникне при медицински манипулации като катетаризация и почистване, след които е забравено да бъде изтеглен обратно препуциумът или просто при забравяне след уриниране.


Основните елементи, които разграничават фимозата от парафимозата са следните: при фимозата препуциумът не може да бъде изтеглен назад, така че да се открие главичката на пениса, докато парафимозата е по-скоро обратното – препуциумът не може да бъде изтеглен напред, като се формира „пръстен“ около т.нар. coronal sulcus, в основата на главичката, който прилага натиск и нарушава нормалното оросяване на главичката, като предизвиква оток и болезненост.

 

Парафимозата е спешно състояние в урологията, тъй като, от една страна, може да доведе до некротични усложнения, а от друга, да доведе до уринарна обструкция. Фимозата рядко е спешно състояние и трябва да бъде коригиране навреме преди да се е стигнало до усложнения. Може да възникнат рекурентни инфекции, некроза, уринарна обструкция в много напреднали и комплицирани случаи и др. При пациенти с фимоза и препуцийни фисури трябва да бъде изключен и безвкусен диабет – не е ясна връзката, но се среща при повечето такива случаи. Едно Тайванско проучване с 28 пациенти с фимоза и фисури показва, че всичките 28 пациенти имат недиагностициран diabetes mellitus.


Коригирането на парафимозата може да се стане мануално с различни техники, като третирането на пениса предварително за няколко минути с лед или ледена вода улеснява процеса.

 

Друг метод е т.нар. осмотичен метод, при който разтвор с висока концентрация се нанася върху пениса за няколко часа и намалява отока. Недостатък на тези методи е, че отнемат време и са несигурни, но пък неинвазивни.

 

Метод е иглената пункция на мястото на оточния препуциум и дрениране на натрупаните флуиди.

 

Може да се приложи и инжектиране на хиалуронидаза, аспириране на 3-12 мл кръв със спинцовка от оточния препуциум след леко пристягане с турникет.

 

Последната стъпка е хирургичната корекция чрез вертикален разрез, който освобождава напрегнатия пръстен и след това се зашива.

 

Ако парафимозата се коригира неинвазивно успешно, пациентът трябва да бъде проследен за евентуални рекурентни парафимози. След хирургично коригиране, което е травматично, при до 30% от мъжете може да се развие патологична фимоза.