Еректилна дисфункция с ендокринна генеза в действителност представлява рядко срещан вариант, до 5% от всички случаи на еректилна дисфункция. Тя трябва да бъде отграничена от психогенната, от органичната, както и от такава, възникваща поради загуба на жизнена кондиция, проявяваща се в хода на продължително соматично заболяване. Еректилната дисфункция с ендокринна генеза може да бъде разделена на четири големи категории:

  • Еректилна дисфункция при състояния на хипогонадизъм, т.е. състояния, характеризиращи се с понижена секреция на тестостерон;
  • Еректилна дисфункция при състояния на хиперестрогенизъм;
  • Еректилна дисфункция при хиперпролактинемии;
  • Еректилна дисфункция при общи ендокринопатии.
Пет общи ендокринопатии могат да доведат до разстройства в сексуалността: акромегалия, хипотироидизъм, хипертироидизъм, хипокортицизъм и хиперкортицизъм.
 

Еректилна дисфункция при състояния на хипогонадизъм

Тестостеронът е доказано необходим за формирането и утвърждаването на мъжкото полово поведение. За сметка на това обаче при вече утвърдено полово поведение, тестостеронът играе само частична роля за поддържането му. Недостигът от тестостерон:
  • намалява либидото;
  • разрежда автоматичните ерекции;
  • не модифицира обаче значимо психическите ерекции;
  • става причина за забавяне на еякулацията;
  • води до намаляване на обема на еякулата.
 
Ефектът на тестостерона върху сексуалността е пропорционален на нивото му в циркулиращата кръв. Нормално то е между 2 и 4,5 нг/мл при различните индивиди. Сексуалната активност повишава секрецията на тестостерон. Тестостеронът циркулира в кръвта, свързан в по-голямата си част с различни протеини, измежду които най-специфичният е sex binding protein. Единствено оставащата несвързана (свободна) част е в състояние да упражнява биологични ефекти.
 
Не съществува физиологична андропауза. С напредване на възрастта се наблюдава прогресивно и относително паралелно занижаване на нивата на свободния и глобален тестостерон. Съществува обаче известно покачване с възрастта на sex binding protein'a, което в известна степен обуславя изпреварващото понижение на свободния тестостерон, който е и биологично активен спрямо глобалния такъв.
 
От тези данни може да се заключи:
NEWS_MORE_BOX
  • Понижаването на плазмения тестостерон под 2 нг/ллл винаги е свързано с нарушение на сексуалността;
  • Умереното понижаване обаче на плазмения тестостерон между 2 и 4 нг/мл води до непостоянни смущения на сексуалността и е в състояние да потенциализира други фактори;
  • Този тип умерено понижаване на тестостерона е възможно да бъде както последствие, така и причина за еректилната дисфункция. Понижената сексуална активност и произтичащите от нея психологически нарушения могат да породят еректилна дисфункция, която се съпровожда от умерено понижаване нивото на плазмения тестостерон.

 


Диабет

Еректилната дисфункция е често срещана при диабетиците - 30 до 60%. Доказано е, че основният механизъм, заложен 6 ерекционните смущения при диабетици е неврологичен: в стадия на ранното засягане хистологически се доказват демиелинизирани нервни влакна, което става причина за вегетативната невропатия. На свой ред тя води дo циркулаторни нарушения, храносмилателни нарушения, както и на пикочно-полови такива.
 
Отпускането на вътрешния сфинктер понякога става причина за стерилитет, поради ретроградната еякулация при диабетици. Това е израз на симпатикусова денервация. Във всички случаи обаче, механизмът на еректилната дисфункция при диабетици е разнороден, и не се дължи на една причина. На първо място е необходимо да се има предвид и съдовия механизъм, още повече, че диабетната невро- и ангиопатия често пъти са асоциирани. Освен това като причина може да бъде обсъждан и ендокринен фактор в контекста на различните хормонални нарушения, откривани при диабетици. Не бива да се пренебрегва и значението на психологическия фактор, чиято роля е неоспорима, но който, за съжаление, не може да бъде количествено оценен. 
 

Алкохолизъм

Независимо, че алкохолът може да стимулира либидото, хроничната алкохолна интоксикация често пъти се съпровожда от сексуална дисфункция. Понякога тя се оказва дефинитивна и остава да персистира въпреки преустановяването на алкохолния прием. Както при диабетиците, уврежданията най-вероятно засягат структурите на вегетативната нервна система и разбира се най-вече периферните нерви в контекста на етиличния полиневрит. Не е изключено обаче и церебро-медуларно участие, тъй като е известно, че алкохолът може да предизвика значителни увреждания на всички нива на нервната система. Както при диабетиците и тук се наслагват други фактори, в частност причините и последствията на психосоциалната компонента на етилизма.