Под термина „еректилна дисфункция” се разбира невъзможност за осъществяване и поддържане на ерекция, позволяваща задоволителен полов акт.

 

За разлика от повечето примати ерекцията при човека се постига изцяло по съдов механизъм. При възбуда двете пещеристи тела на пениса (наричани още кавернозни тела) се изпълват с кръв. Тяхната структура позволява задържане на кръвта в кухините им с покачване на налягането в тях до около 100 mmHg (фаза на пълна ерекция). Контракцията на мускулатурата на таза допълнително покачва налягането в кавернозните тела до 500 mmHg и съответно твърдостта на пениса (фаза на ригидна ерекция). При пълноценна ерекция обиколката в основата на члена се увеличава с 3 см, а на върха с 2 см.


 

След оргазъм и еякулация настъпва т.нар. детумисценция. Отпускането на пениса е свързано с бърз оток на кръвта по венозната система. При съкращаване на гладките мускули, намиращи се между кухините на кавернозните тела, задържаната кръв се отича и се възвръща невъзбуденото състояние на пениса.
Ерекцията е ключовото и може би най-ранимото звено на мъжката сексуалност. Тя зависи от много фактори – съдови, нервни, хормонални, метаболитни и психични, които си взаимодействат помежду си. Проблемите с ерекцията могат да бъдат по органични причини: неврогенни, съдови, хормонални, анатомични, а нерядко те се наслагват върху психични фактори.

 

Кои заболявания водят до еректилна дисфункция?

 

Еректилната дисфункция  е чест симптом на много заболявания, сред които най-голямо значение имат захарният диабет, артериалната хипертония и метаболитните нарушения.

 

Захарният диабет може да обуслови еректилна дисфункция по няколко механизма – чрез нарушение на съдовете на пениса, нервните окончания и ендотелните клетки, които са необходими за отделянето на главния невротрансмитер за възбуждането – азотния оксид.

 

Нарушенията на липидната обмяна също имат отношение към патогенезата на еректилната дисфункция и по конкретно покачването на нивата на общия и на лошия холестерол (LDL).

 

Между 50-80% от случите на органично обусловена еректилна дисфункция се дължат на нарушения в артериалното кръвоснабдяване на пениса, поради атеросклеротични изменения или нараняване на съдовете.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Артериите на пениса са с по-малък диаметър спрямо по-широките съдове на сърцето, следователно натрупването на атеросклеротични плаки при тях настъпва по-рано. Еректилната дисфункция изпреварва появата на симптоми на коронарна артериална болест и сърдечно-съдов инцидент с 2-3, съответно 3-5 години. Това прави съдово обусловената еректилна дисфункция ранен предвестник на сърдечен инфаркт или мозъчен удар.

 

Често при захарен диабет, след травма или оперативна интервенция в областта на пениса, или в старческа възраст може да се установи вено-оклузивна дисфункция. При нея е налице бърз оток на кръвта от кухините на кавернозните тела поради невъзможност за затваряне на вените по време на ерекция или поради наличието на ектопични вени, биващи алтернативен път за оток на кръвта.

 

Неврологичните причини за еректилна дисфункция включват увреждания на гръбначния стълб, периферни невропатии и др.

 

Алкохолът в малки количества има съдоразширяващо действие, с което подобрява ерекцията и допълнително потиска безпокойството. При прекомерна употреба обаче той упражнява централен седативен ефект, може да отслаби либидото и да доведе до преходна еректилна дисфункция. Хроничнията алкохолизъм предизвиква хипогонадизъм и полиневропатия на нервните окончания на пениса.

 

Голям е списъкът на лекарствата, които могат да доведат до еректилна дисфункция.  На тях се дължат поне 25% от случаите. Това са антидепресанти; антипсихотици; анкциолитици; антиаритмични средства; някои от антихипертензивните средства, като бета-блокери (пропранолол), централно дейнстващи алфа-агонисти (клонидин), тиазидните диуретици; наркотици; антимикотици; липидопонижаващи средства; кортикостероиди и др.