Според Световната здравна организация всяка година се самоубиват в световен мащаб около 800 000 души. Половите разлики обаче са значителни: мъжете умират от самоубийство по-често от жените, като съотношението варира от  1,5:1 до 3:1 в зависимост от икономическото състояние на съответната страна (разликата е по-силно изразена в страните с по-висок стандарт).

 

Разбира се, не всеки опит е успешен, но неуспешните първи опити често са последвани от успешни втори опити. Повечето опити за самоубийство се реализират в рамките на една година след първоначалните мисли за подобен акт. Статистиките са показателни, че жените са по-отворени към подобни идеи, но мъжете по-често стигат до края. Степента на самоубийство се повишава при мъжете на възраст между 25 и 30 години, което превръща самоубийството в един от водещите „убийци“ на мъже, които не са достигнали 50-годишна възраст.


 

Някои обяснения посочват, че мъжете по-често притежават огнестрелни оръжия, което не само може да съкрати времето между мисленето за самоубийство и опита, но и да гарантира в по-висока степен фаталния край. Подобни хипотези се дължат на данни, че огнестрелните оръжия са най-често използваният метод сред мъжете (56,9%), в сравнение с отравянето, което преобладава сред жените (34,8%).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Принципно, самоубийствата са често срещани сред хора, страдащи от депресия, биполярно разстройство и гранично личностово разстройство. Всъщност около 70% от хората с гранично личностово разстройство ще направят поне един опит за самоубийство през живота си, а 8% до 10% от тях ще успеят да си отнемат живота. Други фактори включват употребата на алкохол и наркотици за справяне със стреса и емоционалните състояния, социална изолация, развод и проблеми с партньора, безработица, тормоз в детството и т.н.

 

Въпреки това, имайки предвид, че мъжете представляват толкова съществен процент от самоубийците, няма как превенцията да не се възползва от подход, който взима предвид специфичните им психологически нужди. В действителност е много по-сложно от това просто да обвиним вредните обществени норми, които обуславят понятието ни за мъжественост. Според някои специалисти натякването, че мъжете трябва да бъдат по-отворени и да споделят повече е неефективно, защото поставя тежестта върху мъжа. В крайна сметка мъжете са същества, които откликват на действия. Ако им се покаже, че съществуват сериозни опити за осигуряване на психично здраве, специално насочени към тях, това най-вероятно ще увеличи търсенето на помощ от тяхна страна.