Cutis verticis gyratа (CVG) е дескрибтивно състояние на наличие на гънки и бразди по скалпа от задебелена кожа, напомнящи макроскопски церебралните гънки. Състоянието е много по-често срещано при мъже (съотношението мъже:жени е около 6:1, което не е съвсем ясно дали е просто заради по-трудното му забелязване при жени) в периода след пубертета до 30-годишна възраст. Установена е по-висока честота в Италия, затова се счита, че може да има известна етническа предиспозиция.

 

Състоянието може да бъде изолирано, но може да бъде и съпроводено от редица подлежащи патологии – невропсихиатрични, очни аномалии, възпалителни процеси, неоплазии (напр. меланом) и др. Унаследяването може да бъде както автозомно доминантно, така и автозомно рецесивно, като степента на „тежест“ може силно да варира. Когато състоянието е вторично, свързано с подлежащи заболявания, то унаследяването и изразеността му са в зависимост от съпровождащия процес. Сами по себе си гънките са чисто козметичен проблем, който може да бъде коригиран оперативно. Важно е при хора с това състояние да се спазва добра хигиена в областта на гънките, като могат да се ползват лекарствени шампоани, поради възможността за възникване на инфекции в нагънатите зони.


 

Гънките обиновено са с антеро-постериорна посока и рядко са транзверзални. Броят им може да варира от две до дванайсет, много рядко се наблюдава единична бразда. Цветът на кожата е непроменен. Косата в областта на гънките може да бъде по-рядка, но в браздите окосмяването е нормално. Диференциално диагностично, церебриформеният меланоцитен невус в областта на скалпа може да предизвика подобни гънки. Поради възможността му за малигнизация в около 10% от пациентите, трябва да бъде мониториран.


Причините за възникването на състоянието не са съвсем изяснени. В зависимост от наличието на придружаващи състояние, се класифицира в три форми


Първична есенциална форма, при която гънките се наблюдават самостоятелно без наличието на други аномалии. 


Първична неесенциална форма, при която може да се наблюдава също умствено изоставане, епилепсия, парализа,  шизофрения, краниални малформации (микроцефалия), глухота, ендокринологични смущения и др.


Вторичната CVG се асоциира с някои от следните състояние: Acanthosis nigricans, акромегалия, лейомиоматоза, диабет, генетични болести (синдром на Елерс-Данлос, синдром на Търнър и др.), карцином на фалопиевите тръби, фибром, дерматофибром, левкемия, амилоидоза, кожни инфламаторни състояния, сифилис и много др.


При наличие на cutis veritic gyratа се препоръчва ЯМР или компютърна томография, особено при наличие на морфологични промени в скелета, умствено изоставане или други невро-психични симптоми и очни аномалии, за установяване на подлежащо състояние. Същото се препоръчва и, ако състоянието е вродено. Назначава се и провеждането на електроенцефалография. Хистологично, при биопсия от гънките, може да се наблюдава задебеление на колагеновия слой в дермата и хипертрофия на пилосебацейните структури.


Прогнозата е отлична – само по себе си, без наличие на друго заболяване, проблемът е чисто козметичен. Не регресира във времено, но напротив, може да прогресира. Може да се коригира оперативно. Важно е да се установи дали няма подлежащо придружаващо заболяване. Пациентите с CVG трябва да поддържат добра хигиена в областта на гънките, поради задържането на секрети в тях, придружено с неприятна миризма и вторични инфекции. Някои съобщават за известна регресия при прилагане на топикални препарати за лечение на дерматит.