Болестта на Пейрони е свързана с формирането на фиброзна скарификационна тъкан (плаки) подкожно в пениса, която води до неговата деформация и болезненост. Тя може да бъде палпирана като отграничаваща се твърда формация по тялото на пениса. С развитието на заболяването, пенисът се деформира, като може да се изкриви нагоре, надолу или встрани. Понякога плаката обхваща част от обиколката или цялата обиколка на пениса, при което той изглежда задебелен и скъсен.

 

При част от пациентите заболяването не представлява проблем, но при други се наблюдава болезненост при еректирало или неректирало състояние, скъсяване на пениса, в резултат натрупването на фиброзна тъкан, невъзможност за осъществяване на сексуален акт, еректилна дисфункция, проблеми със самочувствието и тревожност и др. Заболяването може да се прояви във всяка възраст, но е по-характерно при мъже над 40-годишна възраст.



Патогенезата на заболяването е все още ненапълно изяснена. Счита се, че процесът се инициира при травма и вътрешно кървене. В повечето случаи обаче става въпрос за мини-травми, на които на практика мъжете не обръщат внимание във всекидневието – например при по-груб сексуален акт, спортни травми, при седене в скута и др. Известно е, че в патогенезата на заболяването, известна роля играе и наследствената предиспозиция. Смята се още, че пациенти с болест на Дюпюитрен имат по-висока честота на Пейрони. При контрактурата на Дюпюитрен един или повече пръсти остават принудително свити, поради задебеляване на сухожилията, отново поради формиране на фиброзна тъкан, като най-често са засегнати четвърти и пети пръст.


Заболяването има два стадия – остър и хроничен. Острият стадий продължава около 6-18 месеца и през него плаката нараства активно, като се наблюдава по-изразена болка при еректирало състояние и се изкривява остта на пениса. При хроничната фаза спира процесът на нарастване на плаката и изкривяването оста на пениса, а болката може да отшуми. Изкривената ос обаче се запазва и може да бъде причина за еректилна дисфункция или затруднен или невъзможен сексуален акт.


Болестта на Пейрони се диагностицира физикално, но се ползва още ехографско изследване за визуализиране на фиброзната тъкан. Лечението на заболяването е ограничено, като първоначално се предпочита неговото проследяване в следващите една-две години, тъй като е възможно то спонтанно да регресира, а и с цел стабилизиране на плаката и прекратяване нейния растеж, така че да е възможно оперативно коригиране. Възможни са два избора на лечение - медикаментозно и хирургично. При медикаментозното се инжектира повторно локално в пенилните плаки колагеназа (Xiaflex/Xiapex) от Clostridium Histolyticum, която води до разграждане и редуциране на колагенозните плаки. Другите медикаментозни възможности са с локално инжектиране на Верапамил и интерферон. Алтернативни нехирургични възможности са също прилагането на вълно-шокови процедури, които дезинтегрират плаките, пенилна тракция и вакуум устройства, които могат да се прилагат в съчетание с медикаментозна терапия.


Хирургичното лечение се избягва преди стабилизирането на плаката и прекратяване нейното разрастване. Не се препоръчва оперативна намеса поне една година след появата на плаката и симптоматиката. При хирургичната намеса са възможни две опции – поставяне на имплант на незасегнатата страна, така че да се постигне симетрия, за сметка на скъсяване, или резециране на плаката. Първият метод се ползва в случаите, когато плаката е с малки размери. При втория метод има по-висок риск от развитие на еректилна дисфункция след интервенцията.


Според някои непотвърдени данни приемът на витамин Е, витамин B-комплекс и коензим Q10 редуцира плаката и подобрява формата на пениса.


Болестта на Пейрони засяга около шест на сто мъже на възраст между 40 и 70 години и се среща сравнително рядко при мъже под 40-годишна възраст. Около 75% от мъжете с болест на Пейрони страдат от тревожност и депресия, а немалък брой от тях не споделят за състоянието си и не търсят лекарска помощ. Ненавременното лечение може да доведе до тежки деформативни изменения в пенилното тяло и да намалят ефективността на медикаментозната терапия.


В заключение, болестта на Пейрони е съединително-тъканно заболяване на пениса, при което се натрупват фиброзни плаки, които водят до деформиране на пениса, болезненост и еректилна дисфункция. Редуциране на плаката и изкривяването на остта могат да се коригират медикаментозно с колагеназа, верапамил или интерферон. Хирургичното коригиране не се прерпоръчва преди първата година, тъй като е важно да се стабилизира плаката и да спре растежът ѝ. В някои случаи до втората година може да се наблюдава спонтанно редуциране на плаката.