Крипторхизмът е най-честата аномалия на мъжките полови органи и се среща при 2-5% от новородените. Около 20% от крипторхичните тестиси не се опипват и обикновено се намират в коремната кухина. Докато плодът се развива тестисите му се оформят в областта на коремната кухина и слизат в скротума непосредствено преди раждането. В някои случаи това не се наблюдава и детето се ражда с празен скротум, тъй като тестисите не са се придвижили до скроталната торбичка.


Крипторхизъм се наблюдава при около 30% от тези, родени преди термин и 4% от тези, родени доносени. При приблизително 50% от случаите тестисите слизат спонтанно на нормалното си място до 6 месец след раждането. Ако това не се случи се предприемат терапевтични мерки за подпомагане на този процес, тъй като, ако се оставят в коремната кухина, в тестисите настъпват промени, които засягат оплодителната способност.


В някои случаи тестисът слиза в скротума спонтанно, но при стресови ситуации се качва високо над него. Това състояние се нарича „ретрактилен тестис”. Състоянието е физиологично при мъже с по-изразен кремастерен рефлекс и рядко налага оперативна корекция. Основната опасност е свързана с възможно завъртане на тестиса и компрометиране на кръвоснабдяването му.



Ако тестисът не слезе до шестия месец, се започва лечение - в началото с хормонални препарати. Колкото по-надолу са тестисите, толкова вероятността от ефективно лечение с хормони е по-голяма. Най-сигурни резултати се получават с оперативна намеса, като се извършва оперативно сваляне на тестиса в скроталната торбичка – орхидопексия.


По-високата температура на тялото потиска нормалното развитие на тестиса, което по-късно би увредило нормалната сперматопоеза и би довело до инфертилност. През втората година броят на половите клетки намалява. Пълната им загуба се наблюдава при 10-45% от пациентите. Ето защо ранното лечение се препоръчва с оглед запазване на сперматогенезата, особено в случаите на двустранен крипторхизъм.


В крипторхичния тестис по-често се развиват тумори, отколкото в нормалния, показват проучвания. Рискът от поява на тумор на тестиса е завишен между 3,6-7,4 пъти в сравнение с общата популация. Между 2-6% от мъжете, засегнати от крипторхизъм, развиват тумори на тестиса. В някои случаи се наблюдава и придружаваща херния.


Операция по повод задържан тестис най-често се прави във възрастта между 18 и 22 месеца. Операцията се нарича орхидопексия - открива се задържаният тестис, освобождава се семенната връв и се отделя от херниалния сак. След това тестисът се смъква и фиксира към дъното на скротума на нормалното му анатомично място. Някои автори дори не препоръчват хормоналното лечение, поради бавно настъпване на ефекта и риск от компрометиране на оплодителната способност.


Оптималната възраст за оперативното лечение е обект на дебати. Някои автори се придържат към тезата, че ранното лечение (през първите 2 години) има положителен ефект върху последващото производство на сперматозоиди. Други считат, че това може да се извърши и на възраст около 3 години. Независимо от противоречията резултатите ясно сочат, че ранното лечение е за предпочитане с оглед правилния растеж на тестиса.