Бенигнената простатна хиперплазия е хистологична диагноза, която е свързана с пролиферация на целуларните простатни елементи както на епитела, така и на стромата в периуретралната и транзитна зона. Това води до обструктивни уринарни изменения, които нарушават нормалната уродинамика. Простатната хиперплазия се счита за физиологичен процес във връзка с остаряването – около половината от мъжете на възраст до 60 години развиват състоянието, а до 85-годишна възраст този процент нараства до 90%. Въпреки че почти всички мъже в определен период развиват хистологична хиперплазия, степента на простатното уголемяване е силно вариабилна. Според едно американско рандомизирано проучване, включващо 464 мъже на възраст между 40 и 80 години, при огромна част от мъжете простатата се движела в границите между 20 и 60 г. Установена е и статистически сигнификантна корелация между размера на простатата и възрастта. Според различни проучвания обаче степента на простатна хиперплазия не корелира с тежестта на симптоматиката.
Патофизиологично, простатната хиперплазия се дължи на статични и динамични фактори. Към статичните се отнася самата хиперплазия, а динамичните се свързват с увеличен гладкомускулен тонус. В комбинация тези фактори оказват компресия върху уретрата и нарушават нормалната уринна евакуация. Счита се, че дихидротестостеронът е отговорен за процеса на простатна хиперплазия. Той действа на локално ниво само, за разлика от тестостерона, като се свързва с андрогенни рецептори и дава сигнали за транскрипция на растежни фактори. Получава се в простатата от тестостерона чрез втори тип 5-алфа-редуктаза. Доказателство за това е, че при кастрация на момчета с възрастта те не развиват простатна хиперплазия. С напредването на възрастта, серумните нива на тестостерон при мъжете намаляват, но се увеличава ензимната активност на ароматазата и 5-алфаредуктазата, което означава повишени нива на DHT. Метаболитният синдром също има етиологично значение. Счита се също, че повишената консумация на протеини повишава риска от развитие на простатна хиперплазия.
Състоянието се манифестира клинично със симптоми на долните пикочни пътища – чести позиви за уриниране, никтурия, чувство на непълно изпразване, нарушен интермитентен уринарен поток и др. Усложнения, които могат да настъпят вследствие на уринната ретенция са ренална инсуфициенция, рекурентни инфекции на пикочните пътища, цистолитиаза, хематурия и др.
Диагнозата се поставя с комбинация от анамнестични и инструментални методи. Физикално при провеждане на дигитална ректална екзаминация се палпира уголемената простата. Образно се ползва ехографията, която дава данни за формата, размерите на простатата, наличие на калцификати и конкременти. Лабораторно, може да се наблюдава наличие на левкоцити в урината, хематурия, а при хронична ретенция посявката на стерилна урина за бактерии може да бъде положителна. При наличие на калкулозни формации в пикочния мехур може да се ползва и цистоскопия.
Лечението може да бъде медикаментозно, оперативно или миниинвазивно. Медикаментозното лечение включва основно високоселективни алфа-рецепторни блокери (Tamsulosin, Alfusosin и др.). В простатата има голям брой алфа-1а рецептори, които отговарят за гладкомускулното съкращение. Блокирането им води до гладкомускулна релаксация и облекчаване уринния пасаж. Могат да се ползват също 5-алфаредуктазни инхибитори (Finasteride, Dutasteride).
Миниинвазивно се ползва трансуретралната резекция на простатата, която се счита за златен стандарт в третирането на комплицирани случаи. Ползват се още трансуретрална иглена аблация, лазерна хирургия и др. В редки усложнени случаи с масивни конкременти в пикочния мехур се налага отворена класическа операция.
В диференциално диагностичен план трябва да се изключи малигнен процес. При него обикновено хиперплазията е в задния лоб, което дава възможност да се получи информация още при ректалната екзаминация. Изследва се също PSA (Prostate Specific Antigene) като е важно пациентът да не е еякулирал няколко дни и да има интервал от ректалното туширане, тъй като това стимулира отделянето му.
Откъм начин на живот е добре да се ограничи приемът на течности вечер;
Да се лимитира приемът на кофеин-съдържащи напитки и алкохол;
При пациенти със затлъстяване се препоръчва редукция на теглото;
Повишаване на физическата активност – заседналият начин на живот допринася за уринната ретенция;
Избягване излагане на студено;
В заключение, простатната хиперплазия се развива в болшинството мъже с възрастта като степента на клинична изява може силно да варира. Изисква лечение, поради риска от развитие на инфекции, бъбречна недостатъчност и други усложнения.
