Счита се, че тестикуларните травми са сравнително редки, вероятно поради мобилността на скротума. По-типични са за ранната детска възраст при опознаването на околната среда и в средната възраст при различни работни травми. Те могат да бъдат разделени в три групи – тъпи, проникващи и дегловиращи (с оголване на кожата и вулнерабилизация на подлежащата тъкан). Най-често срещани са тъпите травми.

 

Нормално имунната ни система разпознава „своите” от „чуждите” клетки, като запознаването с тях става още в периода на ембриогенезата. При сблъсъка на имунокомпетентните клетки с „чужди” се развива имунна реакция – хуморална и/или клетъчна.


При ембриогенезата редица клетки на човек обаче остават изолирани от имунната система, вследствие на което тя не ги разпознава като „свои” и при евентуална травма и сблъсък на имунокомпетентните клетки с изолираните, се развива имунен отговор и възпаление. Така например хемато-тестикуларната бариера е една от най-плътните в човешкото тяло. 

 

Тази бариера е открита при лабораторни експерименти в началото на 20 век, когато изследователи установяват, че при въвеждане на пигменти, те не достигат до мозъка и тестисите. Кръвно-тестисната бариера изолира семиниферния епител от кръвните клетки и те остават неразпознати от имунната система по време на ембриогенезата.

 

По време на индивидуалното развитие на човек, само сперматогониите остават нормално неизолирани от кръвно-тестисната бариета, докато мейотичните и зрелите форми (смерматоцити първи и втори ред, сперматиди и сперматозоиди) остават изолирани.

 

Въпреки че все пак кръвно-тестисната бариера не е статична структура и търпи реконструкции, имунологичната бариера остава некомпроментирана. Нейното нарушаване става при различни травми, оперативни намеси, торзии, биопсии, карцином, крипторхизъм, инфекции (простатит, орхид) и др.

 

Тогава се инициира синтез на антиспермални имуноглобулини, които намаляват оплодителната способност на семенната течност, като се свързват със сперматозоидите и ги убиват или увреждат.

 

Формирането на антиспермални антитела се наблюдава и при жени, които се сенсибилизират към семенна течност – антителата се секретират в женското влагалище и убиват сперматозоидите. Обикновено такива жени имат нормална овулация и при липса на изменения и в спермограмата на мъжа, изглежда, че инфертилитетът е необясим. Състоянието е рядко и причините за него не са изяснени.

 

Взаимодействието на антителата със семенната течност става по няколко възможно механизма:

 

  1. Антителата действат като аглутинини и водят до масивна аглутинация на сперматозоидите. Семенната течност изглежда силно сгъстена, а трансвагиналната и трансутеринна миграция на сперматозоидите става невъзможна;
  2. Антителата маркират сперматозоидите за антитяло-медиирана фагоцитоца (опсонизация);
  3. Антителата иммобилизират сперматозоидите;
  4. Антителата блокират взаимодействието на сперматозоидите със zona pellucida на яйцеклетката;
  5. Ако все пак оплождане се осъществи и се формира зигота, е възможно майчините антитела да взаимодействат с ранния ембрион като го подготвят за опсонизация.

 
При мъже диагнозата се поставя чрез изследване за наличие на имуноглобулини в семенната плазма; при жени – чрез изследване за антитела в кръвната плазма или цервикален мукус.

 

При наличие на антиспермални нива над определен праг и при мъже, и при жени, възможността за забременняване при сексуален акт е нищожна. За мъже тази възможност нараства при лечение с имуносупресори, които да намалят продукцията на имуноглобулини; а за жени единствената възможност за забременняване е инвитро или ИКСИ-метод (интра-цитроплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка) – метод, при който един-единствен сперматозоид се инжектира в яйцеклетката, при което наличието на антитела е без особено значение, ако жената има налични яйцеклетки, а мъжът поне един неувреден сперматоизоид. 

 

Интраутеринната инсеминация, при която семенна течност се инжектира директно в матката е неефективна при високи концентрации на антиспермални антитела.

 

В заключение, формирането на антиспермални антитела при жени дава по-добър шанс за забременяване, отколкото при мъже. Терапията с кортикостероиди при мъже за понижаване синтеза на антитела дава успех при около 20% от двойките според различни изследвания. Затова е важна профилактиката – добра хигиена и навременно лекуване на пикочо-полови инфекции.