Централното и периферното зрение са функции на ретината на окото, с помощта на които се възприема околният свят. Те изграждат форменото зрение.

 

Централното зрение стои в основата на разграничаването на различните форми, детайли и размери на предметите. Благодарение на него се извършват отделни дейности като писане, четене, рисуване, плетене и фокусиране въху всеки един обект. В зависимост от неговото състояние може да се наруши качеството на живот.


 

Централното зрение се осъществява с помощта на централната част на макулата, намираща се върху ретината, наречена фовея. Фовеята е съставена основно от конусчета, които постепенно намаляват в периферията за сметка на пръчиците.

 

Зрителният процес при осъществяване на централното зрение преминава през няколко последователни етапа. Това са:

  • Detectio. Възможността на зрителния анализатор да открие и забележи отделните детайли.
  • Resolutio. Способността на окото да разграничава и разделя предметите един от друг.
  • Localisatio. Способността за локализация на обектите.
  • Recognitio. Възможността на окото да опознае обекта като едно цяло.

 

Всеки един от тези етапи се характеризира с различен зрителен праг, тоест различна степен и разновидност на форменото зрение.

 

Възможността на окото да забележи най-малката видима точка върху даден фон се нарича точково зрение. Зрителният праг при точковото зрение се нарича Minimum visible.

 

Следващата степен на форменото зрение е разделителното зрение, наричано още сепарабилно. То се изразява в способността на окото да разграничи и възприеме две максимално приближени точки. Неговият зрителен праг е Minimum separabile, който стои в основата на зрителната острота.

 

Истинското формено зрение - централното формено зрение, представлява способността за отбелязване на формата и детайлите, възприемане на предмета като едно цяло с участието на мозъчната кора. Зритеният праг на този етап се нарича Minimum cognoscibile.

 

Способността за разпознаване на прогресивно намаляващи по размер обекти - оптотипи, се означава като зрение при разчитане. Зрителният праг е Minimum legible.

 

Нониуснто зрение отбелязва възможността на окото да забелязва и локализира на плоскост най-малкото прекъсване и изместване на права линия. Зрителният праг се нарича Minimum deformabile.

 

Основните характеристики на централното зрение са зрителна острота, устойчивост на ясното зрение и бързина на различаване и възстановяване.

 

Зрителната острота е мярка за пространствената разделителна способност на окото. Тя се определя от минималния зрителен ъгъл, под който две точки се виждат като отделни, както и от контрастната чувствителност на окото. Цифровият израз на зрителната острота се нарича визус. Минималният зрителен ъгъл е обратно пропорционално зависим от зрителната острота, следователно колкото по-малък е той толкова по-висок е визусът.

 

Контрастната чувствутелност от друга страна е право пропорционална на зрителната острота, следователно колкото по-голяма е тя, толкова по-висока е разделителната способност на окото. При липса на контраст между фона и отделните обекти, той е подпрагов и отделните обекти не се забелязват.

 

Състоянието на зрението и неговата острота се определя от различни анатомични, физиологични, оптични и други фактори от околната среда. Оптични фактори са рефракция, акомодация, ширина на зеницата и прозрачност на лещата. Липсата на нарушения в централното зрение са от голямо значение за качеството на живот, както и намременната корекция на появили се такива.

 

Референции:

доц. д-р Иван Иванов, дмн, "Разширен курс по офталмология", РИК “Симек” , София 2008

https://www.verywellhealth.com/central-vision-5209526

https://myhealth.alberta.ca/Health/Pages/conditions.aspx?hwid=stc123712&

https://www.aao.org/eye-health/symptoms/vision-loss-central

https://lowvisionaids.org/blog/what-is-central-vision-loss/