Според специалисти е възможно молекулните механизми на развитие на мозъка през ранния живот да бъдат един от основните определящи фактори за риска от затлъстяване.

 

Броят на хората с наднормено тегло се увеличава драстично през последните години. Той надвишава два милиона души в световен мащаб.


 

Поради тази причина учени и различни специалисти непрекъвнато търсят методи за справяне с килограмите - чрез диети или тренировки.

 

Въпреки различните възможности за понижаване на телесното тегло, предотвратяването на покачването на килограмите остава най-доброто решение за тяхното поддържане, тъй като останалите подходи не винаги са ефективни.

 

Изследователи от Медицинския колеж Бейлър провеждат проучване, в резултат на което установяват, че молекулните механизми в развитието на мозъка в ранните етапи от живота са един от основените фактори, определящи риска от затлъстяване.

 

Част от проучването е д-р Хари Маккей, който е докторант в лабораторията Waterland и работи в Медицинския колеж Бейлър.

 

Изследването е насочено върху епигенетичните фактори в различните организми. Епигенетиката е бързо развиваща се наука, която изучава влиянието на околната среда и начина на живот на хората върху изявата на техните гени.

 

Проучването е съсредоточено върху специфична област в мозъка в хипоталамуса, наречена аркуатно ядро. Това е главният регулатор за приема на храна, физическата активност и метаболизма.

 

Специалистите разкриват, че аркуатното ядро претърпява екстензивно епигенетично съзряване по време на ранния постнатален период в живота на бебето.

 

През този период развиващият се организъм също е изключително чувствителен към програмирането на механизмите за бъдещата регулация на телесното тегло. Това предполага, че затлъстяването и повишаването на килограмите би могло да бъде резултат от нерегулирано епигенетично съзряване.

 

Според направеното разкритие рискът от затлъстяване при хората се определя отчасти от епигенетичното развитие в аркуатното ядро на хипоталамуса.

 

Следователно епигенетичните фактори участват както в ранните екологични, така и в генетичните влияния върху риска от затлъстяване.

 

Тези резултати биха могли да позволят разработката на нови по-ефективни методи, с помощта на които да се понижи значително броят на хората със затлъстяване в световен мащаб.

 

Проучването е публикувано в сп. Science Advances.

 

Референции:

https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.abo3991