Тялото на мъжа и жената имат множество физиологични различия, като нива на някои хормони.
Независимо от еднаквите нива на болково усещане, разликите в основните биологични процеси при двата биологични пола могат да доведат различна ефективност на конкретно аналгетично лечение.
Редица проучвания изследват начина, по който реагират мъжете и жените на прилагани болкоуспокояващи средства.
По данни от проведено малко мащабно изследване от 1996 г. се установява, че жените имат по ефективни реакции от мъжете след получаване на опиоидния аналгетик Pentazocine за следоперативна болка. Нормално този лекарствен препарат се използва за лечение на умерена и силна болка от различен произход.
Друго по-ново проучване от 2021 г., показва колебливи резултати, според които Ibuprofen понижава болката по ефективно при мъжете, отколкото при жените. Този медикамент обикновено се използва за облекчаване на болката, за намаляване на възпалението и понижаване на високата температура.
Освен това е установено, че кортикостероидът Prednisone води до по-силно изразени нежелани лекарствени реакции при жените. Такива могат да бъдат съответно киселини, гадене, подуване на корема, язви на стомаха и хранопровода, гъбички по езика и хранопровода, остро възпаление на панкреаса, стомашни кръвоизливи и други.
Една от теориите, която обяснява различията в болковите усещания при двата пола са нивата на хормоните. Жените нормално имат по-високи нива на естроген, който контролира развитието на матката, яйчниците, гърдите и регулира менструацията. В зависимост локализацията на този хормон и неговото количество, той може да влоши или да подобри болката.
Тестостеронът от друга страна е основният хормон при мъжкия пол. Този анаболитен стероид е от значение за стимулирането на пубертета. Усещанията за болка също се повлияват от него и могат да бъдат притъпени.
В някои случаи дори пациенти с хронична болка са подложени на тестостеронова терапия. Следователно при по-ниските му нива сред мъжете се наблюдават по-силни болкови усещания.
Друго обяснение за различните нива на поносимост, могат да бъдат обяснени с блокирането на микроглията. При блокирането на микроглиалните клетки при мъжете болката също се блокира.
Този механизъм обаче не е ефективен сред жените. Това се дължи на факта, че при тях контролът на болковите реакции се осъществява от имунни клетки - Т-клетки, а не от микроглията. Следователно при жени с понижени нива на Т-клекти е възможен занижен болков толеранс.
Последната теория включва рибонуклеинова киселина (РНК). Тези молекули са отговорни за преноса на информация в тялото. Учени предполагат, че повишените нива на РНК в кръвния поток водят до предразположение към появата на хронична болка.
Много от тези нуклеинови киселини се кодират от гени, открити в Х хромозомата, която е от значение за развитието на женския пол. Това означава, че жените вероятно са предразположени към хронична болка.
Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8852594/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8037587/
