Ново проучване, публикувано в Frontiers in Ecology and Evolution, предполага, че човешкият мозък е смалил размера си преди 3000 години поради увеличената тенденция да разчитаме на колективния интелект.

 

Докато човешкият мозък е учетворил размера си преди приблизително 6 до 7 милиона години, антрополозите са документирали и намаляване на размера му при Homo sapiens. Това смаляване остава пъзел без отговор за много дълго време до ден днешен.


 

Екип от еволюционни невробиолози, биолози антрополози и поведенчески еколози, анализират голям брой вкаменелости в опит да датират смаляването на човешкия мозък.

 

За да компенсират липсата на ресурси, обясняващи тази еволюционна промяна, те също анализират еволюцията на мозъка при мравки.

 

Изследването на мравките има истинско предимство. При тях има много наподобяващи на нашите социални аспекти като разделение на труда или групово взимане на решения.

 

Датиране с "точност" на растежа и свиването на човешкия мозък

Според резултатите на изследователския екип човешкият мозък се e увеличил, първо, преди 2,1 милиона години, а след това, за втори път, преди 1,5 милиона години. Това съответства на времето на средния плейстоцен, когато се появяват първите Homo habilis и Homo erectus.

 

Въвеждането на инструменти и технически напредък в историята на вида Homo, съвпадат по време и следователно оправдават този растеж на мозъка. Този тип технически напредък ефективно позволва на мъжете да се хранят по-добре и да формират по-големи социални групи.

 

Според проучването намаляването на размера на мозъка се е случило много по-късно, отколкото антрополозите оценяват  - само преди 3000 години. По това време на холоцена Homo sapiens вече се е проявил.

 

Докато тази ера се характеризира със силна социална еволюция за Homo sapiens, мозъкът би имал обратен ефект с намаляване на размера в сравнение с този на първия Homo

 

За да стигнат до резултатите от датирането, изследователите анализират база от данни, съдържаща 985 вкаменелости и съвременни човешки черепи. След това те са обработили базата данни със статистическия метод тип "откриване на прекъсване",  който идентифицира промените в разпределението.

 

За да открият причината за намаляването на мозъка, е трябвало да търсят друг модел на представител от животинското царство. Базата данни и вкаменелостите от човешки черепи не са били достатъчни, за да обяснят този феномен.

 

За да намерят животински модел, сравним с човешкия, изследователите избрат да изследват мравки. Разнообразието от мравки е близка в няколко аспекта с човешката общност, като например размерът на общностите, които те формират, социалните системи, разделението на труда или дори колективната интелигентност.

 

Този спектър от социални характеристики позволява на изследователите да направят няколко модела на промени в размера, структурата и консумацията на енергия на мозъците на мравките. Те успяват да сравнят еволюционните флуктуации при мравките с модели на еволюция на мозъка при хората.

 

Анализът на мравките позволява на авторите на изследването да предположат, че намаляването на размера на мозъка е резултат от екстернализация на знанието или "колективния интелект".

 

Това би било предимство при групово взимане на решения и е подбудено от появата на социални системи, в които знанията се споделят и разпределят според специализацията на работата.

 

Аутсорсингът и споделянето на знания биха обяснили защо хората имат по-малко информация за съхранение поотделно. С намалена нужда от съхранение, енергията, необходима за мозъка, също би била намалена, което в крайна сметка води до намаляване на размера на мозъка.

 

Работата по датирането също отхвърля хипотезата, че намаляването на размера на мозъка може да бъде следствие от намаляването на телесната маса поради промяна на селскостопанското хранене или опитомяване на животни.

 

Изследователите искат да тестват своите хипотези, когато се появят нови антропологични данни и открития. Разбирането на еволюцията на нашия най-сложен орган, твърдят изследователите, е един от начините за разбиране на природата на човечеството.

 

Източници:

www.science-et-vie.com/

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fevo.2021.742639/full#h7