Защо сме толкова запленени, когато съзерцаваме красиво лице? И какво всъщност го прави красиво в собствените ни очи? Това са въпроси, ангажирали вниманието на велики поети, художници и любовници с векове, без никой от тях да може да даде категоричен отговор. Днес обаче е много вероятно да разполагаме с такъв и то благодарение на един неподозиран помощник – генното инженерство.

 

Екип от Университета в Западна Австралия оповестява, че е разгадал загадката на красотата. Учените считат, че са разкрили механизмите, каращи ни да възприемаме даден човек като красив. И твърдят, че усещането за попадане в плена на нечия красота далеч не се дължи единствено на външните му черти. За добро или лошо, откритието променя и стандартната ни представа за красотата като усещане.


 

Според учените това дали ще възприемаме някого като красавец или красавица, в никакъв случай не е израз на първосигнални и безрезервни естетически усещания. Нещо повече – проучването доказва, че издигането на някого като красив субект в очите ни е в пряка връзка и с неподозирани фактори като положение в обществото, професия, заплата и др. Като връх на новата представа за красота учените представят факта, че хора, които се посочват като красиви, се радват на по-позитивно отношение от страна на обществото и рядко получават сериозни наказания при съдебни процеси.

 

Така красотата се явява не толкова следствие от външни белези и личностни качества, а от много по-материални фактори. А по-интересното е, че склонността ни да съдим за красотата на някого именно по този начин, е  закодирана в гените ни.

 

Широко се твърди, че основен белег за външната красота на някого са симетричните форми на лицето и чисто геометрично издържаните пропорции. Проучването сред вкусовете на 77 мъже и също толкова жени обаче доказва, че водещата причина за счетем някого за красив е друга.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Оказва се, че първосигналната ни реакция е да предпочитаме хора, чиито лица издават по-голямо генетично разнообразие в тяхното ДНК. Това е избор, еволюционно закодиран в собствените ни гени. Той гарантира, че ще подбираме партньори, които ще помогнат за дообогатяване на собствените ни генетични заложби. А склонността ни да ги считаме за красиви допълнително се засилва в случаите, когато външните им качества са съчетани и със съответните материални заложби. В повечето случаи обаче те имат предимно поддържаща функция.

 

Все още не е ясно защо за някои хора материалният аспект е водещ фактор при окачествяване на даден човек като красив и годен за генетичен обмен. Тепърва ще се дискутира дали това е патологично отклонение или страничен стремеж за подсигуряване на поколението не толкова с приятни външни черти, колкото с благосъстояние – вторият най-важен белег за нечия красота.