Учени от Института за биологичен интелект „Макс Планк“ в Мюнхен, Германия са определили механизма на мозъка, който регулира глад и поведение на хранене. Той включва активацията на амигдалата от хормона грелин и начина, по който тя предизвиква усещането за глад, насърчава консумацията на храна и дава приятното усещане за ситост след хранене.
Храненето е жизненоважен процес в организма. То е необходимо за оцеляването и поддържането на здравословен начин на живот. Без необходимите за нас енергия, която дава храната и полезни хранителни вещества, които тя ни набавя, ние не можем да насочим вниманието си към по-важни неща в ежедневието.
Друга причина да не можем да насочим вниманието си към нещо друго е усещането за глад – естественият биологичен сигнал на организма, че се нуждае от нутриенти и енергия, за да оцелее. Усещането за глад е нормално, но при продължително гладуване може да стане обсебващо. Когато най-накрая консумираме храна, се чувстваме заситени, доволни от себе си и задоволени – това също е реакция на организма, която използва тези позитивни чувства като вид „награда“.
Новото проучване изследва биологичните процеси в организма, които причиняват гладуването и които са свързани с поведението ни на хранене. Главни роли играят хормонът грелин, който се отделя от клетките в стомаха при глад и амигдалата в главния мозък.
Амигдалата представлява набор от ядра в мозъка, които работят заедно. Обичайно тя е свързвана с регулиране на емоции като страх и тревожност, както и агресия. Смятано е, че процесите на хранене и глад се извършват в различен сектор на мозъка. Но в амигдалата са открити девет клъстери, или струпвания на клетки, които имат връзка с глада и храненето. Те работят с матрична РНК, или мРНК. Този вид РНК се нарича също информационна РНК, защото в нея се съхранява генетичната информация на ДНК и се пренася към клетки, които да я реализират. Деветте клъстера в амигдалата работят с мРНК по различни начини, свързани с храненето – някои от тях работят за увеличаване на апетита, а други за намаляването му. Произвеждането на мРНК е различно в завимимост от това дали организмът е сит или гладен.
Хормонът грелин изпълнява множество функции, обясняват учените. При гладуване, той активира съответните части на мозъка, които мотивират някого да яде. Допълнително хормонът работи за активирането на мозъчни вериги, които носят усещането за „награда“ след ядене, като амигдалата е една от тези вериги. По този начин грелинът работи за начина, по който усещаме самия вкус на храната – това е начин, по който мозъкът ни „възнаграждава“ за засищането на глада.
Тези открития могат да означават потенциални методи за лечение на хранителни разстройства. Когато се установи повече за процесите в мозъка, свързани с храненето, може да се работи върху търсене на лечение за хранителни разстройства. При такива състояния като анорексия, булимия и разстройство на преяждането в биологичния механизъм за преяждане има някакви нарушения, които, ако бъдат установени, могат да се лекуват.
Референции:
Klein, R. (2023, May 24) Transcriptomics reveals amygdala neuron regulation by fasting and ghrelin thereby promoting feeding. Retrieved 2023, May 25 from https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adf6521
