Кожата, определяна и като най-големия орган в тялото се характеризира с редица функции, част от които са защитната, терморегулационната, имунната, сетивната, резервоарна, отделителна и обменна функция.


Кожата представлява една своеобразна защитна обвивка на тялото. Роговият слой е водонепроницаем, както и непропусклив за редица вещества както от външната среда към тялото, така и в обратна посока.


Така при обширни изгаряния на кожата освен рискът за инфектиране на засегнатата повърхност съществува реална опасност от масивна загуба на течности и плазмени белтъци. При засягане на големи участъци от кожата от изгаряния денонощната загуба на вода може да достигне до 3-5 литра.



Кожата възпрепятства проникването не само на различни микроорганизи, но също така и на токсични вещества (с изключение на никел, живак, някои пестициди и други). Защитни свойства има и стойността на pH на кожата, а именно 5,0 до 6,5. Съдържащите се в потта млечна и въглена киселина предпазват кожата от неблагоприятни въздействия на различни алкални вещества.


Характерно свойство на кожата е, че има потенциала да превръща някои канцерогенни вещества в безвредни съединения, тъй като притежава ензими с модифицираща функция.


Друг широко познат механизъм за защита на кожата е наличието на пигмента меланин, който предпазва по-дълбоките слоеве от вредното действие на ултравиолетовите лъчи (УВ-А и УВ-В).


Друга функция на кожата е участието в имунната защита. Така кератиноцитите секретират интерлевкин-1, който повлиява узряването на Т-лимфоцитите. Важно значение имат т. нар. Лангерхансови клетки, които мигрират от костния мозък в кожата, където улесняват имунния отговор към проникването на чуждородни агенти. С напредването на възрастта и при излагане на пряка слънчева светлина тяхното количество намалява.


Сетивната функция на кожата се изразява в наличието на сетивни рецептори, които са за топлина, натиск, студ, допир и болка. Кожната чувствителност включва комплексни процеси на обработка на информацията, получена от различни рецептори. По този начин подпомага по-доброто приспособяване към промяна в условията на средата и поддържане на хомеостаза.


Резервоарната функция се състои в преминаващото количество на кръв през кожата. При покой обемът е до 10% от минутния обем на сърцето. Кожните кръвоносни съдове и по-конкретно подкожния венозен плексус има значителна вместимост.


Терморегулационната функция е свързана с подкожната мастна тъкан, която действа като топлинен изолатор. Същевременно топлина се отдава чрез процеси на конвекция, провеждане и изпарение. Около 95% от топлоотдаването се осъществява през кожата. Изпарението на вода през кожата, чрез което се осъществява отдаването на топлина нормално е около 700 мл за 24 часа. Дори при много студено време е налице изпарение на вода от кожата. Но при определени условия – на интензивно потене може да достигне до 1800 мл за час.


Отделителната функция е пряко свързана с потните и мастните жлези, които участват в екскрецията (отделянето) на крайните продукти от обмяната на веществата. С потта се отделят вода, фосфати, сулфати, натриев хлорид, кетонови тела и други. Отделят се и малки количества урея. При някои състояние с увредена функция на бъбреците кожата може да допълва тяхната екскреция на отпадни продукти.


Под действието на ултравиолетовите лъчи в кожата се образува холекалциферол, който е прекурсор на активната форма на витамин Д. При недостатъчно излагане ан слънце образуването на витамина намалява, а той има отношение към метаболизма на калций в организма.


Библиография:

1. Витанова Л., Р. Гърчев; Физиология на човека, 2015г., второ издание