Въпреки, че клетката полага големи усилия, за да поправя своята ДНК, тя невинаги успява да свърши това навреме. Тогава ДНК се реплицира и това води до сериозни проблеми в дъщерните клетки. Когато увреждането е липса на азотна база, това може да доведе до поставяне на която и да е база на нейно място и съответно до промяна на информацията, която ДНК съхранява.
В случаите, когато увреждането е голямо алкилиране (добавянето на големи алкални групи), образуването на пиримидинови димери, образуването на кръстосани връзки или други големи дефекти в матричната верига, синтезата на дъщерната може да спре в мястото на увреждането. Това предизвиква „дупки“ от нереплицирана ДНК в новата верига и така получената верига може да се прехвърли в поколението. Поради механизма на репликация, тези „дупки“ може да са малки в някои от веригите, но може и да са няколкостотин нуклеотида. Именно такива големи „дупки“ се подлагат на Пострепликационна поправка.
NEWS_MORE_BOX
Както сме описвали, при репликацията двойноверижната ДНК молекула се разделя на две отделни вериги. Нека наречем тези сестри-близначки верига А и верига В. Всяка от тях служи като матрица за синтезата на нова - дъщерна верига. При пострепликационната поправка, верига А (например) е увредена и синтезата на нейната дъщерна верига спира в мястото на увреждането.Тогава другата матрична верига - В (тетката), след като свърши своята работа и създаде своята дъщерна верига, „дава“ част от себе си, за да запълни дупката в сестра си (верига А) и така позволява да се досинтезира и А-дъщерната верига (племенничката). Жертвайки себе си обаче, самата верига В се сдобива с „дупка“. Но, това може ли да те притесни, когато вече имаш своя дъщеря? В тези случаи В-дъщерната верига става матрица, за да се запълни дупката в майчината.
