Адаптацията на зрителната система представлява способността на зрителния анализатор да се приспособява към променящото се количество светлина, което навлиза през него. Така при влизане от светло на тъмно в началото човек не вижда нищо и постепенно чувствителността на окото се повишава – адаптация за тъмно. Обратният пример е последващото влизане в светла стая, където в първите минути е налице чуство за силно заслепяване. Причината е високата чувствителност на зрителната система.


Механизмите на светлинна адаптация са няколко и могат да бъдат разделени в две основни групи – фотохимични и неврофизиологични. Първата група механизми се дължат на разлагането на зрителните пигменти на светло, следствие на което чувствителността на фоторецепторите започва да намалява. При влизане в тъмна стая се стимулира ресинтезът на същите пигменти, което води отново до повишаване на чувствителността.


Неврофизиологичните механизми на адаптация включват редица промени в организацията на рецептивните полета. Освен реорганизация на действащите рецептивни полета се осъществява и включването на нови, чиято функция подпомага възприемането на стимули с нисък интензитет.



Зрителната острота представлява пространствената разделителна способност на окото и съответно човек да вижда две точки като две отделни, а не като една.


Разстоянията в т. нар. зрителна физиология най-често се измерват не в метри, а в зрителни ъгли. Така тези ъгли носят информация не само за размера на зрителния стимул, но и за отдалечеността му от окото. Зрителната острота зависи и от осветеността, от качеството на зрителния образ (тъй като при хора с оптични дефекти остротата е понижена).


Възможността да виждаме в различни цветове е друга характеристика и способност на зрителния анализатор, която повишава информацията, която получаваме за качествата на даден предмет. Така чрез цветното зрение се повишава и зрителната острота – улеснява се възможността да виждаме отделно дадена фигура от друга или от заобикалящия я фон.


Различните цветове генерират дразнене на различни рецептори. Червеното, зеленото и синьото са основните цветове и при подходящото им смесване може да се получи усещане за който и да било от цветовете на спектъра. Жълтата светлина, например, дразни едновременно зрителните клетки, отговарящи за зеления и за червения цвят едновременно. Смесването на трите основни цвята заедно придава усещане за бяло.


Определянето на цвета на зрителния обект става чрез „сравняване“ на относителния дял на участие на различните типове рецептори. Това сравняване се извършва от невромите, разположени във висшите отдели на зрителната система.


Пътищата за предаване на сигналите от възприетите цветове са отделени от тези, които се отнасят до движението или до формата – всичко те представляват отделни маркирани линии и канали.