Възпалението е важен патологичен процес. Представлява изграден комплекс от защитни реакции на организма срещу вътрешни и външни увреждащи агенти. Може да се прояви както с местни нарушения на кръвообращението, така и с увреждане на клетки в даден орган. 
 
Основна роля в протичането на даден възпалителен процес имат медиаторите. Те са биологично активни вещества, които въздействат върху съдовата стена и клетките, участващи в процеса на възпаление.
 
Възпалението се дели на два основни вида в зависимост от скоростта на процеса и от морфологичната характеристика.
 
При остро възпаление се наблюдава реакция, протичаща в три фази - зачервяване, повишение на кръвообращението и оток. При определени обстоятелства на остро възпаление може да се наблюдава загуба на функция на засегнатия орган.
 
Първоначално тази загуба е функционална, а в последствие може да се превърне в органична. Този процес зависи от вида на засегнатия орган. Характерна черта на остро възпаление е възможността за самоизлекуване в повечето случаи. При имунна увреда то ще продължи дори след като първоначалния стимул на увредата вече го няма. В този случай говорим за „патологично остро възпаление”.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Хроничното възпаление е възпалителна реакция, продължаваща седмици, а понякога и години. Възпаление, продължаващо над 6 месеца, се нарича „хронично”. Дължи се на продължително дразнене от химически вещества, чужди частици, инфекция от микроорганизъм, който продължително време не може да бъде преборен от организма- туберкулоза, бруцелоза, сифилис и други.
 
В зависимост от реакцията на организма хроничното възпаление бива:
  • грануломатозно възпаление
  • негрануломатозно възпаление
 
Значението на хроничното възпаление е да ограничи и да отстрани агента, който не може да бъде отстранен чрез острофазов отговор (остро възпаление). Ограничаването и отстраняването зависят от реактивността на имунната система.
 
Както острото, така и хроничното възпаление, засягащи жизненоважни органи (сърце, бял дроб, мозък, бъбрек, черен дроб), могат да доведат до смърт поради несъвместимо с живота поради увреждане на основни жизнени функции.