Значителен прогрес в клетъчната терапия, насочена за лечение на зрителната слепота, отбелязват учени от Факултета по ветеринарна медицина на Университета на Пенсилвания.
Експериментът им е проведен в сътрудничество с изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън, Детската болница във Филаделфия и Националния очен институт на Националния институт по здравеопазване.
Учените успешно въвеждат прекурсори на човешки фоторецепторни клетки в ретината на ин виво модел.
С помощта на редица имуносупресивни медикаменти, тези клетки преживяват няколко месеца в реципиента и започват да образуват връзки със съществуващи клетки на ретината.
Фоторецепторните клетки са пръчици и колбички. Те съставляват външния слой на ретина, който е от голямо значение за нормалното зрение на хората, при което енергията на светлината се трансформира в електрически сигнал.
За да осъществяват нормално своите функции, пръчиците и колбичките трябва да образуват връзка или синапс с клетките, намиращи се във вътрешните слоеве на ретината, за да предават информация за получените образи.
Загубата на зрението сред хората може да бъде резултат от много причини. За някои от тях генната терапия е достатъчна за подобряване на състоянието.
При други наследствени дегенеративни заболявания на ретината обаче, не е идентифициран генен причинител. Възможно е също фоторецепторните клетки да са прекалено увредени и да не позволяват ефективно приложение на генна терапия.
Целите на проучването са да бъде подобрена възможността за доставяне на фоторецепторни клетки в субретиналното пространство, да се визуализират клетките in vivo, да се подобри тяхното оцеляване и да бъде проверена възможността за тяхната миграция към слоя на ретината, където трябва да бъдат и да започнат да се интегрират.
В хода на изследването тези четири точки са проследени успешно и отбелязват положителни резултати.
Учените забелязват, че при наличието на здрави фоторецепторни клетки, ретината е почти непокътната и служи като физическа бариера. В резултат на това въведените клетки не могат да се свържат с биполярните клетки в ретината.
От друга страна, при напреднал дегенеративен процес в ретината, тази бариера е по-пропусклива, което позволи на клетките да се интегрират по-добре.
Следващият етап на проучването е оптимизиране на терапията, както и проследяване на резултатите от нея.
Проучването е публикувано в сп. Stem Cell Reports.
Референции:
https://www.cell.com/stem-cell-reports/retrieve/pii/S2213671122003253?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS2213671122003253%3Fshowall%3Dtrue
