Броят, видът и подреждането на нуклеотидите във веригата на ДНК, както и успешното им свързване един с друг, формират първичната структура на ДНК молекулата. ДНК. Обаче има и вторична структура.
 
След изолирането на ДНК от ядрото на клетката, направило впечатление, че концентрацията на аденина (А) винаги била равна на концентрацията на тимина (Т), както и че концентрацията на гуанина (G) винаги била равна на тази на цитозина (C).
 
Това равенство в броя на пуриновите и пиримидиновите бази не можело да се отдаде на случайност. Тази връзка между А и Т и между G и С станала известна като Правило на Чаргаф, по името на биохимика Ъруин Чаргаф – направил и изследвал този факт.
 
Описаното равенство се открива при повечето организми включително в някои вируси, бактерии, растения, насекоми, както и при всички бозайници. Това правило, обаче, както и никое друго, не поставя ограничения в броя на която и да е от базите в молекулата на ДНК, стига броя на пурините да е равен на броя на пиримидините.
NEWS_MORE_BOX
 
 
От друга страна, равенството на броя на създадените вече връзки А-Т и създадените вече връзки G-С съвсем не е наложително. При различните биологични видове, връзката G-С е различно застъпена в тяхната ДНК, като при хората съдържанието на G-С е около 41% от общото количество връзки. 
 
Стъпвайки на изследванията на Чаргаф, биологът Джеймс Уотсън и биохимикът Франсис Крик предлагат структура за молекулата на ДНК, която представлява двойно-верижна спирала, обозначена като „В“ (на английски) форма на ДНК.
 
Понастоящем, тази структура, наподобяваща усукани червен и бял конец в мартеница, е приета от учените в целия свят и с нея се визоализира почти всичката ДНК в клетката. Именно тази структура се обозначава като Вторична структура на ДНК.