Макар еволюционно човекът да стои най-високо сред приматите по отношение на устройство и интелект, има една особеност, която го поставя на равни начала с останалите видове в този разред. Това е податливостта на заразяване с херпесен вирус. Всички примати развиват херпесна инфекция след заразяване с херпес симплекс вирус. Той се среща в 2 разновидности – съответно херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2. Първият причинява лабиален херпес, най-често на устната, а вторият е причина за развитието на генитален херпес.

 

С еволюцията на първите проточовеци и разделянето им от предците на шимпанзетата в отделно еволюционно направление, наследствено те запазват само носителството на инфекцията с херпес симплекс вирус тип 1. Така вирусът причинител на генитален херпес остава да циркулира единствено сред представителите на човекоподобните маймуни. И остава в това положение за период от милиони години.


 

Успоредно с еволюцията на човека обаче и херпесният вирус не престава да се изменя и приспособява. Преди между 2 и 3 милиона години херпес симплекс вирус тип 2 успява да мутира и успешно да направи междувидов скок, връщайки си по-рано загубената територия на разпространение сред най-висшите примати. И я запазва до наши дни.

 

Днес учени от университетите в Оксфорд и Кеймбридж считат, че благодарение на съвместните си усилия са успели да проследят историята на гениталния херпес назад във времето. Те са установили непосредствения виновник за пренасянето на вируса причинител на генитален херпес обратно към човека, след разделянето му в отделна еволюционна ниша.

 

Счита се, че първият прародител на човека, макар и непряк, развил генитален херпес, е бил от вида Parathropus boisei – нисък и набит вид, характеризиращ се с твърде малък мозък и широко лице. Той е бил свързващото звено, чрез което херпес симплекс вирус тип 2 се пренесъл от древните прародители на маймуните към същинските прачовеци.

 

Според учените представителите на този вид са се заразявали с херпес симплекс вирус тип 2, консумирайки месото на заразени маймуни. Счита се, че още тогава вирусът причинител на генитален херпес е бил силно вирулентен и заразяването е ставало много лесно през ранички в устата или след контакт с телесни течности.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Представителите на вида Parathropus boisei имат основна заслуга за прякото пренасяне на гениталния херпес към прачовеците, но този път с ролята си на източник на храна. Те влизали в близък контакт с Homo erectus – прекият прародител на Homo sapiens и често съставлявали част от храната му.

 

Учените представят интересна хипотеза за това как новият за предците ни вирус се конкурирал с щамовете на другия херпесен симплекс тип вирус, причиняващ херпеса на устата. Според тях причинителят на генитален херпес първоначално също е атакувал лигавицата на устната кухина. Но с времето и при условията на силна конкуренция на тип 1 херпесен вирус, е бил принуден да се адаптира и просто да си намери нова ниша, т.е. приспособил се е към особеностите на лигавицата в зоната на гениталиите и започнал да атакува основно нея.

 

Хипотезата на учените от Оксфорд и Кеймбридж се базира на проучвания на редица фосилни вкаменелости и разглеждане особеностите в еволюцията на херпесните вируси. Комбинираните данни сочат, че именно Parathropus boisei е видът, който от една страна пренася вирусът причинител на генитален херпес от прародителите на шимпанзетата върху себе си, а от дрига страна – предава заразата на ранните прародители на човека от вида Homo erectus преди между 2 и 3 милиона години.

 

Така милиони хора по света днес стават жертва на вирус, който е поразявал и най-древните представители на човешкия род.