Еволюцията е константен спътник на живата природа. Нейна е заслугата за адаптацията на организмите към различните условия, които ни предлага природата, но, уви, не всяко нейно действие е благоприятно.

 

Много автори смятат, че например късогледството е еволюционен механизъм, развит вследствие на по-честата близка работа на човека. Друг пример са мъдреците. С течение на времето устната кухина намалила своя размер, а с това се е появила нуждата да бъде намален и броят зъби. Позицията на мъдреците била изместена по-назад, което в днешно време е предпоставка за развитие на възпалителни процеси и други неудобства.


 

Друг неблагоприятен ефект, посочен през последния месец, е връзката на еволюцията и с развитието на ракови заболявания.

 

В сравнение с шимпанзетата - нашите най-близки „еволюционни братовчеди“, хората са по-предразположени към развитие на ракови заболявания – на белия дроб, на простатата, на гърдата, на дебелото черво и т.н., дори при липса на рискови фактори, като генетична предразположеност или тютюнопушене. Това, поне частично, се дължи на уникална генетична мутация, срещата при хората.

 

В някакъв момент, генът SIGLEC-12 и по-скоро белтъкът, който той кодира, загубил възможността да различава собствените антигени на организма от външните, причиняващи болести.

 

Белтъкът е свързан с имунната система и вследствие на мутацията се появила нуждата да бъде елиминиран. Уви, не всички развили възможността да го премахват от тялото си.

 

При сравнение на нормална и ракова тъкан било установено, че повече от 30% от хората, синтезиращи SIGLEC-12, са с двойно по-голям риск от развитие на тежко раково заболяване, в сравнение с не синтезиращите протеина.

 

Генът е напълно функционален и се среща при всички шимпанзета. В човешки вид вече се среща само в 1/3 от населението, тъй като обикновено такива „неправилни“ гени се елиминират от генома.

 

Съществува и научно твърдение, сочещо по-честата поява на активен SIGLEC-12 ген при хора с тежка форма на колоректален рак. Учените също твърдят, че при болните, чиито геном кодира мутиралия протеин, болестта протича по тежко, в сравнение с тези неносещи гена.

 

С времето генът най-вероятно ще се загуби от всички представители на човешкия род. Дотогава, благодарение на науката, имаме възможността да търсим други решения на проблема. Първото такова, разработено наскоро е тест, откриващ белтъка в урината.

 

Публикацията е направена във FASEB BioAdvances

 

Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2020/12/201209094241.htm

https://faseb.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1096/fba.2020-00092