Вилхелм Конрад Рьонтген е немски физик, роден в Ленеп, малко градче в Прусия. Той е единственото дете в семейството на преуспяващ търговец и производител на платове. Младият Вилхелм постъпва в Техническия колеж в Утрехт през 1862 г. Три години по-късно през 1865 г., успешно полага приемен изпит и е приет във Федералния технологически институт в Цюрих.

 

Август Кунт, един от преподавателите в института, обръща внимание на блестящите способности на Рьонтген и настоятелно го съветва да се заеме с физика. Рьонтген следва съвета на професора си по физика и след година защитава докторска дисертация в Цюрихския университет, след което Кунт веднага го назначава за първи асистент в лабораторията си. От тук започва бурно развитие на кариерата му.


 

През 1874 г. започва преподавателска дейност като лектор по физика в университета в Страсбург. След година той става професор по физика в Селскостопанската академия в Хохенхайм, през 1876 г. се връща в университета в Страсбург за четене на курс по теоретична физика.

 

През 1894 г., когато Рьонтген става ректор на университета във Вюрцбург, той започва да изследва експериментално електрическия заряд в стъклени вакуумни тръби. В тези експерименти той изследва и явлението, което нарича Х (хикс) лъчи (неизвестни лъчи). Сянката, която хвърля върху флуоресциращия екран, навежда Рьонтген на мисълта да изследва проникващата способност на Х лъчите в различни материали. Той открива, че те могат да проникват почти във всички предмети на различна дълбочина, зависеща от дебелината на предмета и плътността на веществото.

 

Като държи малък оловен диск между разрядната тръба и екрана, Рьонтген забелязва, че оловото е непроницаемо за Х лъчите и изведнъж прави поразително откритие. Костите на ръката му хвърлят върху екрана по-тъмна сянка, заобиколена от по-светлата сянка на меките тъкани.

 

Скоро той открива, че Х лъчите предизвикват не само светене на екрана, но и потъмняване на фотоплаки (след проявяване) на тези места, където Х лъчите са попаднали върху фото емулсията. Така Рьонтген става първият в света радиолог. В негова чест Х лъчите са наречени Рентгенови. Широка популярност придобива, направената от Рентген снимка (рентгенограма) на ръката на жена му, на нея се виждат костите, на фона на меките тъкани и бели ивици от пръстените.