В зависимост от своите характеристики мускулните влакна се делят на няколко вида. Това разделение се обуславя от биохимични, физиологични и структурни признаци. Най-широко възприетата класификация е тази, според която мускулните влакна се разделят на бързи и бавни. При хората повечето мускули съдържат влакна и от двата вида, но има и такива, които се изграждат предимно от бърз или предимно от бавен тип влакна.


Бавните влакна са известни още като тип 1, а бързите се определят като тип 2. Последните, от своя страна допълнително се разделят на 2А и 2В. Основните характеристики на бързите влакна е, че се съкращават значително по-бързо, развиват сравнително голяма сила, но за сметка на това се изморяват значително по-бързо.


Друга основна разлика между бързите и бавните влакна е основният метаболитен път, по който си набавят енергия. При бавните влакна това става предимно с използването на аеробни пътища (с необходимостта от кислород), докато бързите влакна и по-конкретно тип 2В използват като енергиен източник – анаеробна гликолиза.



Бързите влакна могат да извършват бързо и мощно съкращение, но за сравнително кратко време, след което се развива умора. Тъй като окислителните процеси изискват голямо количество кислород, влакната от тип 1 и тип 2А са добре снабдени с кръвоносни съдове и съдържат повече миоглобин. Тези влакна се наричат още „червени” влакна.


Влакната от тип 2В, които са предимно гликотитични са по-слабо кръвоснабдени и съдържат по-малко миоглобин, наричат се още „бели” влакна.


Мускулните влакна, в зависимост от вида си изграждат три вида мускули – напречно-набраздени, гладки и сърдечен мускул.


Гладките мускули участват в изграждане стената на вътрешните органи. Тяхното съкращение и отпускане води до промяна в налягането на съответния орган и придвижване на съдържимото му, както и промяна в разтегливостта на стената му.


Сърдечният мускул в някои отношения наподобява скелетните, а в други – гладките мускули. Част от клетките му са пригодени да генерират и провеждат възбудни явления – притежават свойството автоматия. Това определя и ритмичната дейност на сърцето.