ДНК е обект на много фактори, които предизвикват периодичното ѝ или инцидентно увреждане. Такива фактори са температурата, рентгеновите лъчи, различни химични реагенти, ултравиолетовата радиация, алкилиращи агенти и други. За да се поддържа правилното функциониране на генетичната информация и точното ѝ препредаване в следващите поколения, всички настъпили повреди в ДНК трябва да бъдат отстранени или поправени навреме. Тези поправки трябва да протекат преди репликацията на ДНК.
 
Живеенето при 37° С, например, предизвиква регулярни загуби на пуринови бази от ДНК. Това увреждане на двойноверижната молекула се нарича депуринизация. Депуринизацията уврежда ДНК, като оставя захарния „гръбнак“ на молекулата незасегнат, но една от базите липсва. Това е увреждане на липса на база. 
 
Друго увреждане при високи температури може да е загубата на аминогрупа от Аденина (А) или Цитозина (С), като това предизвиква образуването съответно на Хипоксантин (Нх) и Уридин (U). Това предизвиква образуването на некоректни двойки от азотни бази - съответно Нх-Т и U-G. Поради факта, че Нх по принцип се сдвоява с С, а U с А, непоправянето навреме на тази „грешка“ ще доведе до тотална промяна на базовата двойка в следващите поколения.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Например при нормална двойка А-Т и нейното увреждане до Нх-Т, в следващото поколение ще се стигне до Нх-С, а в по-следващото до G-C. Ето така, деаминацията, в рамките само да две деления на клетката, може да предизвика промяната на една двойка азотни бази в молекулата на ДНК в тотално различна двойка азотни бази. Това може да доведе до огромни увреждания в целия организъм. Подобно, деаминацията на С в U, може да доведе до промяна на базовата двойка от G-C в А-Т.
 
Подобен ефект може да се получи и при неправилното добавяне на нуклеотид при синтезирането на ДНК, който не бъде отстранен навреме от самопроверяващия механизъм на ДНК полимеразата.