След като РНК полимеразата е получила конкретни указания къде точно да се захване за ДНК молекулата, тя бързо изпълнява своята функция. Структурата й се прикрепва за ДНК и така се поставя началото на транскрипцията. РНК полимеразата преминава по продължението на ДНК молекулата и използвайки я като матрица, прибавя последователно нуклеотиди.
 
Прибавянето на допълнителни нуклеотиди към стартиралата РНК верига е известно като Удължаване на веригата. Това става по едно вече познато правило. Както знаем, според правилото на Чаргаф, срещу всеки нуклеотид от определен вид застава нуклеотид от точно определен друг вид. Нека припомним, че тази зависимост носи названието Комплементарност. Тоест, срещу всеки нуклеотид с азотна база Гуанин (G) от веригата на ДНК ще застане нуклеотид с азотна база Цитозин (C) в молекулата на РНК (и обратното). Срещу всеки нуклеотид с азотна база Тимин (Т) от молекулата на ДНК ще застане нуклеотид с азотна база Аденин (А) (но не обратното). 
 
Защо не обратното? Защото РНК съдържа Урацил (U) вместо Тимин (Т), тоест срещу всеки нуклеотид с азотна база Аденин (А) в молекулата на ДНК, в РНК ще застане (У) вместо (Т). Това е принципа, по който ДНК служи като матрица.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Всеки прибавен нуклеотид се свързва с водородна връзка към своя комплементарен. По този начин, за кратко, се получава ДНК-РНК хибрид с дължина около 10-12 бази, който, обаче, е по-нестабилен от една обикновена двойноверижна ДНК спирала. И след като РНК веригата се отдели, ДНК молекулата възвръща стоята обикновена спирална структура. Интересното е, че в един и същ момент няколко РНК полимерази могат да транскрибират един и същ сегмент от ДНК. Тази структура, със стърчащите от нея къси РНК вериги, погледната под електронен микроскоп, много прилича на четка на коминочистач или, както дамите, предполагам, по-добре ще си представят, на четката на спирала за очи.