Нуждата от ефективно здравеопазване е по-голяма от всякога, тъй като продължителността на живота се увеличава, а с това и честотата и тежестта на хроничните заболявания, включително и онкологичните. Очакванията са до 2035 г. да бъдат засегнати 40% от населението на Европа от онкологични заболявания, а леталитетът да нарасне с около 24%. Това ще превърне раковите заболявания в основната причина за летален изход в Европейския съюз. Иновациите са водеща движеща сила в областта на онкологията и ефективната грижа за пациентите. 

През 1920 г. е била въведена лъчетерапията, по-късно – през 1940 г. е била въведена химиотерапията, която се базира на употребата на бойни отровни вещества, използвани през Първата световна война, които унищожават делящите се клетки в човешкото тяло.  Първата таргетна терапия е била одобрена през 1998 г. и сега усилията са насочени към разработването на персонализирана терапия. В нейната основа е насочването на лечението към специфичния вид тумор, който се наблюдава при конкретния пациент. 

 


Преди всички пациенти с определен вид тумор са получавали един и същи вид лечение, а сега според генетичните характеристики на тумора се прилага различно лечение – например химиотерапия, съчетана с биологична терапия, имунотерапия и други. През последните години множество иновативни подходи са показали потенциал да се превърнат в терапевтични подходи, а някои от тях вече са факт – такива са имунотерапиите.

 

Съвременните имунни терапии не подсилват имунната система, а я научават да атакува туморните клетки. Напредък се наблюдава и при тумор-агностичните терапии, които са базирани на геномните характеристики на тумора, вместо на първичната му локализация. Това променя парадигмата за лечение, но е свързано и с предизвикателство за здравните власти. Други иновативни методи са CAR-T терапиите – химерни антигенни терапии, които се основават на извеждане на имунните клетки извън човешкото тяло, тяхното размножаване и връщане в организма на клетъчни популации с повишен брой и способност за атакуване туморните клетки. 

 

За терапията на солидни тумори се наблюдава напредък и в BITE технологиите – нов клас имунотерапия с улеснено приложение. Това са двойно специфични моноклонални антитела, които задействат Т-клетките на имунната система на пациента и осигуряват активиране на процеса апоптоза – „програмирана клетъчна смърт“ на туморните клетки.

 

Геномното профилиране в онкологичната практика е ключов елемент, защото се основава на задълбочените данни за биологията на туморите. Това предоставя ползи за персонализиране на терапевтичния подход и насочено атакуване на генетичния дефект.

 

Геномните, транскрипционните и епигенетичните промени, които настъпват при рака, правят всеки пациент уникален и са в основата на създаването на така наречения „генетичен паспорт на тумора“. Напредъкът в технологията за анализ на генетичните последователности предоставя възможности за персонализиране на онкологичното лечение чрез молекулярно-насочени терапии.

 

Радикален нов подход за лечение на рак е туморагностичното лечение, което се фокусира върху генетичните особености на рака, а не началната му локализация. Някои много редки сливания на гени като NTRK и ROS1 се наблюдават в широк спектър от тумори, включително такива на главата и шията, слюнчените жлези, пикочния мехур, белия дроб и други. Идентифицирането на пациентите с NTRK сливания осигурява достъп до ефективна таргетна терапия за тумори, за които няма задоволителна възможност за лечение. Терапевтичните средства срещу NTRK сливанията са променили терапевтичният подход при някои от труднолечимите злокачествени тумори както при възрастни, така и при деца. 

 

Ако не се извършвахме изследвания за NTRK сливания при малки деца, нямаше да може да се предостави персонализирано лечение при карцином на щитовидната жлеза, мезобластен нефром, инфантилна фибросаркома. При тези пациенти сме длъжни да извършим такива изследвания и да се назначи съответната таргетна терапия, за да се избегне токсичността на химиотерапията.

 

Диагностиката има ключова роля в борбата срещу различните заболявания и в преодоляването на все по-сложните предизвикателства в здравеопазването. 

 

Генетичните тестове позволяват както да се прогнозира възникването на онкологично заболяване, така и да се установи и определи ефективното и правилно лечение. Тези изследвания се извършват чрез анализ на туморна тъкан или кръвни проби. В различните етапи се прилагат различни изследвания – например за ранните етапи на рака се използват кръвни изследвания за определяне на количеството на циркулиращите туморни ДНК или за манипулиране на отговора от проведеното таргетно лечение. Това е необходимо, тъй като в хода на лечението тяхното количество намалява. При назначаване на лечението по-достоверна и изчерпателна информация предоставят тъканните изследвания. 

 

За пациентите това има голяма стойност:

  • Яснота за съществуващия риск;
  • Информиране за начините на превенция;
  • Проследяване на заболяването и ефективността на лечението;
  • Назначаване на правилната ефективна терапия;
  • По-голяма продължителност и качество на живота;

За здравната система всичко това ще подобри вземането на решения, ще повиши ефективността на терапията и ще намали страничните ефекти.

За обществото това също има голямо социално значение, защото ще предостави възможности за отговаряне на нарастващия натиск и комплексност на здравеопазването. 

 

Бъдещите хоризонти за иновативната диагностика и персонализираното здравеопазване в онкологията са многостранни:

  • Гарантиране на достъп до биомаркерна диагностика, която ще подпомогне вземането на терапевтични решения;
  • Сътрудничество със заинтересованите страни за увеличаване на ефективността в здравните системи;
  • Увеличаване на дигиталните здравни проекти и иновации, които да се основават на цифрови данни и данни от съпътстващата диагностика;
  • Персонализиране на терапията за всеки пациент;
  • По-ефикасна научноизследователска дейност; 
  • Припознаване и оценка на значимостта на данните от реалната клинична практика и дигитални здравни решения от съответните регулаторни органи. 


*Статията е съставена въз основа лекцията „Туморагностичните терапии и достъпа до качествена биомаркерна диагностика“, изнесена от доц. д-р Желязко Арабаджиев на семинар за журналисти „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“, организиран от ARPharM на 2-3 декември 2022 г.